Мишел Турние казва, че за него няма по-тъжна орис от тази да си неспособен на възхищение. "Не мога да храня никакви добри чувства към някого, който е прихванал тази болест. Който не подозира, че съществуват шедьоври, великолепни хора, красота, радост", категоричен е французинът.

Може би и затова в сборника с разкази "Див петел" има необикновени герои и познати образи, делнични гледки, но и ситуации, които са необикновени. Важното е, че всичко, което се случва, е достойно за възхищение. "Познавахме го. Той се ползваше със специален статут. Беше част от местния фолклор. Бяхме го поканили да пийне с нас, за да чуем от продрания му глас някоя от неговите истории", описва Турние един от героите си.

Или започва разказа си така, сякаш се готви да разкаже история от началото на света. "Това се случи не толкова отдавна, по време когато обаче на днешните младежи ще се стори праисторическо. Наистина тогава нямаше телевизия."

В разказите има много хумор, заиграване с детайлите, ирония. Мишел Турние внимателно играе с думите и не случайно е обявен за един от най-добрите френски стилисти. Той всъщност може да си позволи да залага на възхищението. Той е един от най-популярните френски писатели, автор на "Горски цар", "Петкан, или чистилището на Пасифика", "Метеорите". Иначе Турние в едно интервю казва, че иска да бъде поучителен творец. "Но с истински морал, разбирате ли ме? Аз не съм разрушител. Искам да бъда строител и твърдя, че книгите ми служат на доброто. Всъщност имам претенции за праведност", казва французинът.

Тези изящни разкази излизат със знака на издателство "Рива". Преводът е добре свършена работа на Нина Венова и Мария Георгиева, а книжката е снабдена с добър предговор от Георги Цанков.