Паметник на културата в центъра на София сблъска бизнес интереси
Аргументите на двете страни
Областният управител е продал сградата без съгласието на Министерството на културата и може да му бъде потърсена дори наказателна отговорност, смята Дарин Камбов. Сградата е паметник на културата и по тази причина е задължително и съгласието на ведомството на министър Абрашев за нейната продажба, аргументира се той и цитира членове и алинеи от законите за държавната собственост и за паметниците на културата. Според Камбов с продажбата се нанася "огромна обществена и държавна щета, защото се унищожава утвърдено културно средище и българските художници се изхвърлят най-безецеремонно от мястото им за общуване с публиката. Държавата е длъжна да им го осигури, то е тяхно и никой друг няма право на него!", заявява Камбов.
"Това е поредният човек който си мисли, че държавата му е бащиния и може да си прави, каквото си поиска", отговори областният управител Росен Владимиров. Според него държавата само печели от продажбата на сградата, защото в хазната й ще влязат 466 хиляди лв. Повече, отколкото получихме за авиокомпания "Балкан", отбеляза Владимиров. Досега "Крида арт" е плащала около 400 лв. месечен наем за къща от 136 кв. м в центъра на столицата. Според областния управител интересът на художниците също е защитен, защото на мястото ще се построи международен арт център, в който ще бъде инвестирано в развитието на българската култура.
Продажбата
Обявата за продажба на сградата е публикувана във вестниците "Земя" и "Куриер". Търгът е с тайно наддаване, като стартовата цена е 335 хиляди лв. Явяват се петима участници. Печели Евгени Йонов, син на художника Божидар Йонов и съпруг на певицата Белослава, дъщеря на актрисата Анета Сотирова и бизнесмена Борислав Стоянов, който беше съден преди години заедно с Янчо Таков за контрабанда на кожуси. Синът му участваше в приватизацията на "Инкомс - Телекомс" и беше пребит от конкуренти. Говори се, че зад покупката на "Крида арт" стои Борислав Стоянов, а зет му, който е художник , е само параван. Купувачът платил 466 хиляди лева. Той твърди, че парите са осигурени чрез заем от Пощенска банка. Останалите фирми с предмет месарски бизнес, които участвали в търга, са подставени и ролята им била само да симулират участие, се коментира сред заинтересуваните среди.
По думите на Дарин Камбов "Крида арт" не са били уведомени за търга. "Това, че сме градили галерия със сериозно културно присъствие, че сме се грижили за сградата като дете, не ни ли дава право да участваме в търга", пита Камбов. Той твърди, че търг въобще не е имало, а всичко е било нагласено от областния управител. "Директорът на дирекцията, която контролира всички сделки в областната управа, ни каза, че не знае за такъв търг и че такава продажба не е минавала през него, а е било задължително. Отгоре на всичко сградата е била вече продадена, а ние три месеца плащаме редовно наема си на господин областния управител, без да ни уведоми, че вече я е продал. Явно, че тъмнината около сделката му е била необходима", твърди Камбов.
Управителят на "Крида арт" е знаел за търга, защото е идвал в областната управа да пита за него, твърди Владимиров. Според него през 1997 година, при подновяването на договора, галерията е получила правото да ползва сградата без конкурс за срок от 5 години, което е в нарушение на Закона за държавната собственост. В него е предвиден 3-годишен срок на настаняване, и то след провеждането на конкурс, обясни Владимиров. Нещо повече - сградата е била предвидена за продажба още от предишния областен управител Васил Маринчев, но след застъпничеството на депутати е спасена. Сега Камбов пак изпращаше депутати да ходатайстват, каза Владимиров.
Бъдещето на сградата
"Надутата сума (бел.ред. - за която е купена сградата) показва, че прицелът е теренът, на който да се построи доходно здание", пише Дарин Камбов. Според него нито една галерия не може да изплати тази сума и за столетие.
Галерията ще се запази, заяви новият собственик Евгени Йонов. Неговото желание е мястото да се превърне в средище на българската култура, в което ще се събират художници, скулптори, артисти, певци, интелектуалци. "Отидох в "Крида арт" и им предложих да се включат в проекта. Очаквах реакцията да бъде в подкрепа на израждането на първия български арт център, след като се народиха толкова много бизнес сгради", каза Евгени Йонов. Проектът предвижда изграждането на 5-етажна сграда, като външната фасада на настоящата ще бъде запазена. Архитектурният план на София разрешава строителството на подобна сграда, казаха от общината. По думите на Йонов германски инвеститор имал намерение да вложи пари в проекта.
Битка до победа
Председателят на "Крида арт" е готов да води битката докрай за спасяването на галерията. Първият път се "бихме" със Сорос, който също искаше да строи, вторият с новобогаташи, но благодарение на Емма Москова, Йордан Соколов, Иван Костов, Светослав Лучников и Стоян Райчевски успяхме да съхраним галерията, припомня Камбов. Сега той се е обърнал с отворено писмо до президента Георги Първанов, председателя на Народното събрание Огнян Герджиков, премиера Симеон Сакскобургготски, министъра на културата Божидар Абрашев, председателя на парламентарната комисия по култура Стефан Данаилов и до комисията за борба с корупцията. Ако сегашните управници не помогнат, Камбов е готов търси подкрепа от европейски институции. Последната стъпка е пускането в интернет на черен каталог с творби на художниците, които са излагали в галерията.
- - -
По сведения на изследователя на българската култура проф. Асен Василев "сградата на ул. "Московска" 11 е била построена от български и австрийски спомоществователи с волята "да служи за просвета и изкуство во век, без плата от артистите".
Сградата е дело на австрийските архитекти Румпелмаер и Грюнангер. След Освобождението най-известните фотографи от онова време са показвали на българите как изглежда Европа. В къщата Антон Колар е представил проекта си за паметник на Васил Левски и е събирал спомоществователи, а д-р Кирил Кръстев е чел лекции по модерна европейска естетика. След 9 септември 1944 г. къщата се превръща в магазин за продукти на министрите. После сградата се предоставя за политически клуб на Гранични войски. След 1990 г. сградата е предоставена на "Крида арт". Свои творби излагат Вера Недкова, Симеон Венков, Димитър Казаков, Йоан Левиев и други. Дъщерята на бившия президент Желю Желев - Станка, също направи първата си изложба в сградата на "Московска" 11.