Директорът на Националния балет Маша Илиева репетира целодневно за гала спектакъла по случай 75-годишнината на трупата. Той ще се състои на 1 юли в Националната опера. За тържествената вечер ще пристигнат гости от Русия, Испания, Германия. Маша Илиева е в състава на балета от 22 години. Лауреат е на наши и международни конкурси. Снимка от нейната фотосесия за "Плейбой" е на корицата на последния брой на списанието, заради което очаква неприятности от Министерството на културата.

В: Правите амбициозен спектакъл за юбилея на Националния балет - как намерихте средства за него?

- Министерството на културата даде много малко пари. Може би ще прозвучи странно , но повечето средства за концерта са от почитатели на танцовото изкуство у нас. Някои от тях отделиха по 20 лева, други дадоха по-големи суми. В България няма богати хора , които да се интересуват от нашето изкуство. Щастлива съм , че успях да направя този концерт благодарение на дарители, влюбени в балета. Помогна и посолството на Германия. Подготвяме го още от началото на годината. Ние си мислим, че 75 години са много, но когато се обадих в Санкт Петербург да поканя колеги да участват в спектакъла , директорът на балета там ми каза: "О, вие сте бебета сравнение с нас, ние наскоро празнувахме 270 години." Другото , което го изненада, беше хонорарът, за който трябва да танцуват колегите му.

В: Какъв е той?

- Срам ме е да го кажа, но ще имаме гости руснаци. Това за мен и колегите ми е много важно, защото почти всички ние сме възпитаници на руската балетна школа. Впрочем на българска сцена не са идвали солисти от Санкт Петербург от 1975 г.

В: В юбилейния концерт ще участват ли ветерани танцьори?

- Ветераните на българския балет са наши гости, но мисля, че всички ние, които сега се водим на щат в трупата, ще сме ветерани. Застаряваме. Въпросът с пенсиите ни не се урежда вече 13 години. Не назначаваме млади хора. Мисля, че национален балет не съществува . Забравени сме от всички институции. Не е нормално да участваш в балетни спектакли на 50 години, когато не си Мая Плисецкая или Алисия Алонсо. Те танцуват само на специални спектакли по няколко минути. Например дъщерята на Алонсо е отдавна пенсионерка. Трябва да има отделен пенсионен закон за балетистите - поне на 45 години да престанем да играем. Никъде по света няма 60-годишни танцьори. Писала съм до Министерството на културата и социалното министерство, но всичко е в застой.

В: Каква е съдбата на момчетата и момичетата, които завършват балетното училище?

- Единственото, което успях да направя за част от тях, е да ги взема да танцуват в нашите спектакли на граждански договори. Потисната съм, защото мисля, че в България няма друга институция, от която непрекъснато да си тръгват по 5-6 професионалисти всеки сезон, за да отидат в чужбина. Там те са заплатени добре и са уважавани, защото наистина са много добри.

В: Каква е средната заплата в трупата на Националния балет?

- Мисля, че е 210 лева. Не получаваме пари за участия в представления. Отчаяна съм от всичко, а най-вече, че Националният балет няма собствен бюджет. Следователно национална балетна трупа няма. Просто нямаме никаква надежда. Категорично заявявам, че сме много добра трупа, но съществуваме благодарение на някаква магия и ентусиазъм, който вече се изчерпва, и най-вече на инат.

В: Как приеха колегите ви това, че сте на корицата на последния брой на "Плейбой"?

- Причината да приема да се снимам за "Плейбой" е отчаянието ми. Знам, че това ми обяснение няма да се приеме от много хора, но наистина е вик на отчаяние. Даже не е вик, а крясък, че има Национален балет. Разбрах, че хората обръщат повече внимание на "Шоуто на Слави" и на жълти издания, отколкото на сериозното изкуство. Колегите ми предлагат да отидем в парламента съблечени, за да ни видят. Реших аз да го направя.

В: Трудно ли се съгласихте за тази фотосесия?

- Първо отказах. Разговарях с директорката на операта г-жа Христина Ангелакова и тя ми каза, че не би искала това да стане. Една сутрин се събудих с ясното съзнание, че трябва да го направя, защото ще се заговори за Националния балет, и така стана. Почти никой не пише и говори за присъствието ми в трупата цели 22 години. Имам самочувствието, че съм направила добри роли, но какво от това. Влязох в медийното пространство с това , че съм на някаква корица леко разсъблечена. Не ме интересува кой как възприема решението ми да се снимам за "Плейбой". Нищо лошо не съм направила, но очаквам да имам неприятности с Министерството на културата и други институции.