"Не съжалявам за нищо, което съм направила в живота си... стига да съм се забавлявала", сподели неотдавна Катрин Хепбрън, която издъхна в имението си в Кънектикът на 96-годишна възраст. Беше заобиколена от семейството си, от спомените за седемте десетилетия в меката на киното - Холивуд, белязани от 12 номинации за "Оскар" за главна женска роля и четири статуетки в същата категория, както и от спомена за единствения човек, когото е обичала, "но той май никога не ми каза, че ме обича" - Спенсър Трейси. Пищно погребение няма да има - такова е последното желание на Хепбърн. Лигата на американските театрали и продуценти обаче ще я почете с минутно загасяване на светлините по "Бродуей" точно в 8 сутринта във вторник.

"Какво знаете вие - ще им липсвам на всички, както липсва стар паметник, покрай който не са минавали отдавна", каза легендарната актриса и позна. С ясно изразения си акцент на момиче от Източния бряг, класическа хубост, атлетичност и ярка индивидуалност Катрин Хепбърн се превърна в символ за няколко поколения жени. Казват, че само най-смелите представители на мъжкия пол са можели да застанат до нея, без да се почувстват малоценни. "Аз съм толкова личност, колкото и актриса", обичаше да казва звездата. "Покажете ми актриса, която не е личност, и вие ще ми покажете жена, която не е звезда", отсичаше атлетичната красавица с лешникови коси, родена на 12 май, 1907 г. в Хартфорд, Кънектикът. В някои киноенциклопедии е записано, че Хепбърн е родена две години и половина по-късно. Самата тя призна преди време, че е започнала да лъже за истинската си възраст "някъде към 30-ата си година", приемайки за своя рождена дата тази на покойния си по-голям брат Том, който се самоубил на 14 години.

Звездата Катрин се ражда на сцената в началото на 30-те години. Оттогава датират и двете й по-сериозни любовни авантюри - с милиардера Хауърд Хюз, към когото в автобиографията си "Аз" Хепбърн признава, че никога не е изпитвала истински чувства, и с единствения й съпруг - заможния филаделфиец Лъдлоу Огдън Смит. Между другото Хепбърн приема името Огдън, защото не искала да се обръщат към нея с баналното мисис Смит. След развода решава, че "бракът е най-неестествената институция" и никога повече не се омъжва.

Заема се с кариерата си в киното, бързо прехвърляйки амбициите си към големия екран, по-късно следват редица телевизионни изяви през 80-те години. От първата си роля насам не е спирала, писа в. "Вашингтон пост", освен когато а) беше уволнявана, б) беше отвратена или в) се оттегляше, за да бъде до своя умиращ Спенсър, на когото посвети 25 години от живота си, без да се оплаче нито веднъж от нежеланието му да се разведе и да се ожени за нея. Но името й завинаги остана свързано с това на Спенсър Трейси - екранният й партньор от "Жена на годината" от 1942 г., в когото Хепбърн се влюбва на снимачната площадка. Актрисата твърдеше, че никога не се била осмелила да гледа последния им съвместен филм - "Познай кой ще дойде на вечеря" (1967 и втори "Оскар" за главна женска роля). Но именно липсата на спокойствие и безметежност в тяхната връзка я прави толкова запомняща се. "Малцина са щастливците, познали сладостта на страданието", беше една от фразите, с които светът запомни неразделния житейски и филмов дует Трейси-Хепбърн и деветте им съвместни екранни изяви, сред които "Пат и Майк" и "Ребро Адамово".

Някои критици твърдят, че само тогава Хепбърн е била на нужното актьорско ниво - сякаш на екрана се случва магия, в която Спенсър и Катрин са едно цяло. Опровергават ги другите й роли, като тази в Morning Glory (1933), за която печели първия си "Оскар". Хепбърн е невероятна и в "Африканската кралица", където партнира на Хъмфри Богард, и в "Лъвът през зимата" (1968) с Питър О`Тул, което й донася третата премия на Академията за филмово изкуство, и в "На златното езеро" (1981), където играе в компанията на Хенри и Джейн Фонда, за четвъртия си "Оскар".

Катрин Хепбърн остана в историята на киноиндустрията като една от най-опърничавите актриси със своя необичаен стил на поведение, обличане, игра пред камерата и живот извън снимачната площадка. "Това е жената, която обу жените в панталони - в буквален и в преносен смисъл. Тя е най-великата звезда, най-великата актриса, която Холивуд е раждал някога. След смъртта на Франк Синатра и Джими Стюард тя остана единственият представител на породата холивудска кралска особа", описва я биографът й Кристофър Андерсън в интервю за Ройтерс от 2000 г.

Хепбърн обаче не се държеше като ВИП-особа. Предпочиташе тихия живот, далеч от светлините на прожекторите, насаме с картините, които рисуваше за удоволствие - уединение, което мнозина отдаваха на разклатеното й здраве и появата на първите признаци на алцхаймер и паркинсон. Тя категорично отричаше да е болна. Казваше, че ритмичното поклащане на главата не е заболяване, а наследствен тик от чичо й. И все пак смъртта й вследствие на напредналата възраст дойде като изненада - за киномани, колеги-актьори, приятели, медии. Всички те предпочетоха да запомнят Катрин Хепбърн като стилизирано излъчване на истинска жена, която камерата обича без уговорки.