Меломан
WATT/ECM/Дюкян меломан, 2003
джаз/биг бенд
***(*)
"Това е най-добрият албум на нашия биг бенд", твърдят Карла Блей и Стив Суолоу. Забележително изказване, като се имат предвид предходните й албуми - Musique Mecanique, Fleur Carnivore, Big Band Theory+ Но откакто излезе последният диск на Карла Блей с голям ансамбъл - The Carla Bley Big Band Goes To Church от 1996 г., минаха седем години. Затова новият й албум прави толкова голямо впечатление и радва заклетите й фенове. Карла Блей е наистина уникален композитор и оркестратор. Оркестърът й е нейният инструмент. В този смисъл тя може да бъде сравнявана с големите джаз композитори като Мингъс и отчасти Елингтън. Композиторският й подход разкрива в най-висока степен качествата на талантливите й солисти и те често звучат по-добре в нейните групи, отколкото в своите. В Looking for America участват саксофонистите Анди Шепард и Волфганг Пушниг, тромпетистът Лю Солоф и тромбонистът Гари Валенте и всички те приемат предизвикателството да работят с Карла. В сегашния й проект има някакъв "патриотичен вирус" и тя не го отрича. В сюитата си The National Anthem Блей вплита популярни теми като The Star Spangled Banner и "O Canada, като подчертава, че по-голямата част от тази музика е композирана преди сегашното управление да развихри своята агресивна политика. Освен това творбите й често имат социален или политически привкус и Looking for America (на впечатляващата обложка Карла търси Америка с телескоп)v не прави изключение в тази насока. След разходките в мексиканската музика с Los Cocineros и Tijuana Traffic албумът завършва с квинтесенцията на американските фолклорни мелодии - Old MacDonald Had A Farm (с тромбона на Гари Валенте, бълващ натурални писъци, грухтене и вой). Веселба е царяла в студиото и ако сте почитатели на биг бенд изпълнения, Карла Блей е насреща. Маргарита Борисова
Ahmad Jamal
In Search Of ... Momentum (1-10)
Dreyfus Jazz/Дюкян Меломан, 2003
джаз
****
Малко са пианистите, оказали с изпълнителския си стил толкова силно влияние върху развитието на съвременния джаз. Измежду почитателите му може да открием имената на Кийт Джарет или Кени Барън, както това на самия Майлс Дейвис, за когото говорят, че често е изпращал ритъм секциите си на негови концерти, за да се донаучат. Картината и сега не се е променила много и напливът от пианисти по концертите не секва. Ахмад Джамал днес е на 72 години, но от този запис ще чуете пропити от енергия и топлина, леки или пък агресивно-перкусивни, едновременно суингиращи и ритмични изпълнения на един 27-годишен младеж. Още в откриващата композиция In Search Of чуваме елегантно-лека мелодия изпълнявана в горния регистър на Steinway гранд пианото, за да бъде сменена само след няколко мига с ревящите, разбиващи се една в друга вълни от ниския регистър. Други композиции, струващи си да бъдат отбелязани, са джаз валсът Should I, впечатляващата Excerpts from I'll Take the 20, част от много по-голяма композиция, афро-карибската Island Fever и композицията на Монти Аликзандър You Can See. Всъщност горенаписаното е отражение по-скоро на личния вкус на автора, защото буквално всяка от включените в диска пиеси е изпълнена по един вълнуващо-безкомпромисен и ангажиращ начин. Записите са направени в трио, като освен пианото тук ще чуем Идрис Мухаммед на барабани и Джеймс Кеммак - бас. Без съмнение In Search of Momentum... е един от най-добрите албуми на Ахмад Джамал, но когато говорим за музикант от тази класа, това автоматически превръща го в един от най добрите джаз записи издадени, напоследък!
Ekrem & Gypsy Groovz
Rivers Of Happiness
Enja/Дюкян Меломан, 2003
етно
***
Това е един малко хаотично звучащ, подкрепен от UNHCR албум на духовия оркестър на Екрем Сайдич с участието на живеещия в Мюнхен тромпетист Душко Гойкович и индийския перкусионист Рамеш Шотам. Причината този албум да бъде наречен така е една кампания, протичаща в Вранишка Баня - родното място на музикантите от оркестъра, горещите минерални извори, бликащи там, вместо да се изливат на воля, да бъдат използвани за отопление на домакинствата. Освен поредица от тромпетни сола Душко Гойкович (свирил с музиканти като Ууди Хърман) предоставя за тази продукция и три свои аранжимента. Като цяло звученето е автентично и много близко до това на сръбски духов оркестър от фестивала в Гуча.
Rabih Abou-Khalil
Il Sospiro
Enja/Дюкян Меломан, 2002
джаз/арабска
****
След излизането на този албум, дванадесетият пореден за Enja, Раби Абу Халил, десет пъти носител на немските годишни Deutsche Jazz Awards, получи и много престижната награда на немската музикална критика (Deutsche Schallplattenkritik) за цялостно творчество. Роден в Ливан, живеещ в Европа, Раби Абу Халил е вечен скитник между културите и музикалните традиции на Ориента и класическата и импровизираната музика на Запада. При това неговите композиции се отличават не толкова с фузията на стилове и култури, колкото с постоянното търсене на нови форми и звучене и изграждане на музикален език и стил извън рамките на традиционните представи на широката публика за джаз и класика. Настоящият албум не е бил предвиден в годишните планове на лейбъла, но когато Матиас Винкелман чува предоставените му записи, успява да убеди Раби Абу Халил, че тези записи заслужават по-широка публика. Особеното в случая е, че става въпрос за соло изпълнения на уд, към които Раби Абу Халил има много силна емоционална връзка и за когото те притежават една много по-интимна стойност от който и да било от по-ранните му записи. Албумът е много подходящ за хора, които вече добре познават творчеството на музиканта и сега имат шанса да получат един интимен поглед върху работата му. За тези, които биха предпочели по-репрезентативен преглед, предходният албум The Cactus Of Knowledge, както и Blue Camel (’92) Arabian Waltz (’96) Tarab (’92) и Bukra (’88) биха представили добре разнообразието от стилове и музиканти, с които работи Раби Абу Халил.