Това е приключение в Шашмир. Том Кланси живо описва следната картинка - военна база в Удхампур, непрекъснатия шум преминаващи камиони, автомобили и войници. "Майор Дев Пюри не можеше да заспи. Още не беше свикнала с походните легла, използвани от английската армия в полева обстановка. Нито с разредения въздух в планините."

В цялата история определено има екзотика. Въпреки че героите (една част от които - много добри, а другата - много лоши) имат много сериозни задачи, екзотиката се промъква наоколо. Докато военните се опитват да предотвратят ядрен сблъсък между отколешните врагове Индия и Пакистан, в кадър влизат и гледки към Хималаите, и към индийските чаени плантации. На пръв поглед героите от "Буферна зона" просто са любители на алтернативния туризъм - предприемат рисковани разходки в пещери, движат се по глетчери, много добре се оправят с екипировката, имат на разположение хеликоптер, който каца на най-невероятни места... Съвсем малко им трябва и те са способни да решат, че искат да се качат и на някой хималайски осемхилядник... До подобни подвизи не се стига само защото световните конспирации обикновено не се решават с катерене на върхове и с алпийски способи.

Иначе "Буферна зона" е класически трилър - има висок залог и герои, решени на всичко в името на световния мир. Просто е невероятно как за един следобед светът може да бъде спасен.

Тъкмо затова задачата си струва. Смелото предложение е на издателство "Прозорец".