Изкуството за царе и императори
Дори Александър Велики е водил битка, за да се сдобие с прочутите геми от нефрит от храма на древния град Наутака. Гемите са вдлъбнати изображения, които са използвани като пръстени - печати, лични или фамилни знаци, гербове, талисмани и др. Разбира се, смятало се е, че те са със сакрално значение.
Камъните са били най-ценният подарък, който си разменяли царе
императори, висши духовници и аристократи. Прочути с почитта си към това изкуство са Юлий Цезар, Октавиан Август, Клавдий, Клеопатра, Плиний Стари, Александър Велики, Гьоте, Хегел, Екатерина Велика и много други.
Днес глиптиката е рядко, трудно и скъпо изкуство, казва художникът Стефан Лазаров. Основният проблем според него е свързан с трудностите на обработването на скъпоценните камъни, защото те се отличават с голяма твърдост.
Иначе Стефан Лазаров е завършил скулптура във Велико Търново и е доцент по рисуване във Великотърновския университет. Специализирал е в Санкт Петербург и е автор на книгата "Сферичната перспектива в рисунката". Има шест самостоятелни изложби. Участва през 1994 г. в Биенале на миниатюрните изкуства - рисунки и глиптика, в Стокхолм. Преди три години е награден с диплом I степен за рисунка с пастел в Полша на III Международно биенале на графиката и рисунката. Номиниран е за мъж на годината от Американския биографичен институт през 2001 г. Негови творби са притежания на НХГ, СГХГ, художествени галерии в страната и частни колекции в Мексико, Англия, САЩ, Испания, Гърция, Италия, Франция и др. В момента подготвя и нова книга, посветена на глиптиката.
Стефан Лазаров е единственият българин, който се занимава професионално с глиптика
Посветил е на това занимание близо двайсет години. Казва, че няма учители, от които се е учил. Малцина са и по света майсторите на това "царско изкуство". Просто малцина са хората, които могат да работят с точност със стотни от милиметъра. "Нямам право на грешки заради изключително скъпите и дефицитни материали", казва Стефан.
Не е убеден, че ще има последователи у нас. Дори сред студентите му няма желаещи, които да се занимават с това изкуство. "Не знам дали и по света има други майстори на глиптиката. В интернет има информация само за един руски майстор, но неговата техника е доста по-различна и не е с такава сложност на изпълнението", смята Лазаров.
Инструментите, които използва, също са необикновени. "Представляват елмази, които сам си изработвам, защото твърдостта на скъпоценния камък е изключително висока и се изисква голямо усилие. Всъщност на пазара не се предлагат такива инструменти", обяснява Лазаров.
Той сам изработва елмазените игли
с които обработва изключително твърдите минерали: сердилик, сардер, обсидиан, хризопраз, яспис и планински кристал. "В този художествен процес се изисква огромно търпение и внимание, голяма точност на ръката. Както художникът сам разказва - "за настройка", преди да започне работа, тренира стрелба със спортен лък... Със стилистиката на античните геми, главно от елинистичната епоха, Лазаров създава драматични и динамични образи с напрегнати и експресивни анатомични форми. Неговите миниатюрни портрети се отличават с богатство на детайли и ясна психологическа характеристика", пише преди време за художника Владимир Свинтила.
Според Стефан Лазаров
за това изкуство все още няма пазар
"Твърде аристократично е", казва художникът. Пък и е трудно у нас да се намерят подходящи клиенти. Това не винаги е било така, защото в древността интересът към глиптиката е бил много голям. Иначе стряскащ е фактът, че най-древните открити геми всъщност са надживели дори египетските пирамиди.
Лазаров приема поръчки и за портретни геми, които може да изработи от снимка (профил или анфас) със срок до 3 месеца, геми за пръстени , медальони, обици, семейни гербове, уникални лични и фирмени печати и др.
"Преди години глиптиката е била изкуство за царе и императори, а днес - за аристократите по дух и призвание", казва художникът. Сред любимите му геми са тези на Борис Христов, Владимир Димитров-Майстора, Христос...
Материалите са топаз, планински кристал, хризопраз
Една част от материалите художникът сам открива край естествените им находища - например в околностите на Кърджали. Не крие, че понякога му се налага да купува полускъпоценни камъни, които да обработва.