В Созопол в рамките на празниците на изкуствата "Аполония" във вторник вечер беше премиерата на спектакъла "Телефонна кабина" по текст на 32-годишния сръбски драматург и режисьор Ягош Маркович.

Постановката е по идея на Крикор Азарян и представя гледните точки на режисьори от четири балкански страни. Авторът и театралите от Македония, Гърция и Турция режисират по двама от общо осемте герои в пиесата. Сценограф е Вечеслав Парапанов. Участници в експеримента са Камен Донев, Илия Раев, Емилия Ованесян, Деян Донков, Анастасия Ингилизова, Кристина Янева.

Героите се събират на опашка пред телефонна кабина и от разговорите им се разбират проблемите на Балканите, които са от векове. "Спектакълът започва като смешна балканска атракция, но завършва като трагичен абсурд. Не е важно откъде е човекът - от Балканите или отвъд океана. Важното е да го видим с много любов и така от регионален персонаж да се превърне в общочовешки. Една от героините в "Телефонна кабина" повтаря една и съща реплика. Просто трябва да се чуем, това, което правим, да има отзвук. Балканският театър е част от европейския, дори по добър на идеи, но изостава по професионализъм", е мнението на Крикор Азарян.

Театралният оптимизъм на Азарян срещна отрицание по време на представянето на книгата на Виолета Дечева и Никола Вандов "Режисьорите на 90-те" в художествената галерия на Созопол. Там Иван Добчев , които е представен в сборника, заяви песимистично: "Театърът през ХХІ век няма да издържи. Усещам, че ще му се случи нещо апокалиптично. Театралите са като боклуците на созополския плаж. Такова е и положението с душата. В мътната вода на изтеклите времена само политиците ловиха риба, а театралите останаха с празни серкмета. Струва ми се, че не само те, а и всички участници на "Аполония" изглеждат като хора от отминали времена."

Балканската тема в Созопол беше допълнена от прожекцията на документалния филма на режисьора Адела Пеева "Чия е тази песен". "Това е разказ за балканските характери и за собствените ни комплекси и предразсъдъци. Всички ние се опитваме да докажем, че това, което е хубаво, е само наше, а това, което е лошо, е на другия съсед", каза авторката. Идеята за този филм й дошла в една кръчма в Истанбул, където се били събрали режисьори от всички балкански страни.