Съдбата на потомствения аристократ Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовский е като сага. Роден в София през 1935 г., той е потомък на руските князе Рюриковичи. Родителите му се установяват тук, след като избягват от Русия по време на болшевишката революция. След 9 септември баща му е убит в лагера край Пазарджик, а 10-годишният Никита е хвърлен в подземията на полицията в София за опит нелегално да напусне страната. Малко по-късно обаче заедно с майка си успява да замине за Париж. Завършва геология в Оксфорд и Колумбийския университет в Ню Йорк.

През 1962 г. зарязва геологията и постъпва на работа в банка "Уелс Фалго".

Днес Лобанов-Ростовский, по-известен като филантроп, е притежател на може би най-голямата частна колекция с руска авангардна театрална живопис в света.

Доверявайки се на интуицията си, а не на интереса на пазара, той успява да събере театрални ескизи на Казимир Малевич, Михаил Врубел, Лев Бакст, Александър Богомазов и Александър Екстер. Живеещият в Лондон княз с американско гражданство е експерт в аукционна къща "Сотбис". Член е на Международната фондация "Св. Кирил и Методий".

Г-н Лобанов иска да направи в София галерия на портрета и да подари на България свои платна. Идеята му дошла, след като научил, че в хранилищата на полицията има родови портрети на семействата на репресираните.

Така новата българска история ще се реконструира в лица, обяснява Лобанов-Ростовский.

Вече 10 години обаче той не може да намери сграда, където да бъдат показани картините му в постоянна експозиция.

"Не мога да проумея как не може да се намери зала за тази експозиция, при условие че ще даря много картини. Една част от моята колекция вече се намира в Пушкинския музей в Москва и в "Метрополитен" В Ню Йорк. Искам да направя дарение и на България. Един бизнесмен от Пловдив ми предложи да купи една сграда в центъра на София и да я направя галерия, но аз искам да имам взаимоотношения с държавата, а не с частни лица. Имам чувства към страната, в която съм се родил, макар че там съм прекарал най-тежките години от живота си", каза по телефона от Лондон Никита Лобанов. Той ще посети България през ноември, когато се надява, че ще има отговор от властите.

Смята да помоли за това и лично премиера Симеон Сакскобургготски, с когото се познава отдавна.

Колекционерската му страст е започнала преди 60 години. "Това увлечение не беше обикновено. То бе жажда по далечни страни, стремеж към пътешествия.

Пет години по-късно марките се смениха с кристали и с това започна любовта ми към геологията. На 19 години се озовах в Англия, където попаднах на изложба на руска театрална живопис.

Впечатлението беше толкова силно, че на практика след това посветих целия си живот на събиране на това изкуство", разказва колекционерът. Според него колекционерството на живопис е лошо влагане на пари. Това било видно от статистиката в продължение на 250 години.

"Ако се вземе предвид инфлацията, картина на Рембранд например днес струва толкова, колкото преди 50 или 100 години. Притежаването на колекция от живопис винаги носи сериозни разходи - за застраховки, съхранение и др. Сега, когато си правя равносметка, мисля, че за мен колекционерството е хоби, определящо начина на живот", твърди той.

Княз Ростовски е подарил част от колекцията си театрална живопис на Русия, но никога не би живял там заради отвращението към новите руски бизнесмени. За развитието на източноевропейските страни той казва, че "хармонията ще се променя с алгебра, както казва Пушкиновият Салиери, рано или късно ще победи емоцията, а не калкулацията, лошото е, че аз няма да съм жив тогава". Той няма девиз, но думата, която най-често произнася , е "недей".

В смисъл не се изкушавай, не се главозамайвай. "Каквото и да вършиш, ако не си казал преди това недей, изгледите да сгрешиш са много големи", категоричен е Никита Лобанов-Ростовский.