Атанас Славов не е измислен дивидент. Не е просто писател и поет. Не е само учен и преводач. Не е предимно сценарист и общественик. Той е всичко това, взето заедно. Осъден заради творчеството си на 9 години затвор в България.

Намерил спасение на творчеството си за 17 години в Съединените щати. Десет от тях работи в "Гласът на Америка". Сега е американски гражданин с работен адрес в Сливен. Написал е 43 книги, превел е от английски на български 11 книги, автор на 19 филмирани сценария. "Силен и талантлив писател", пише за него Кърт Вонегът. Греъм Грийн: "Много вълнуваща проза!" Носител на орден "Стара планина". На 1 октомври на пазара ще се появят втори (проза) и трети том (спомени) от избраните му произведения. През декември ще можем да четем първи (поезия и есета) и четвърти том (лакардии).

В: Издавате избрани съчинения, да не би да сте се опомнили, че остарявате?

- Аз съм си стар, но това не е свързано с избраните съчинения. Много от моите работи не са известни в България. И още като се върнах, се почна: ха ще ги правим, ха няма да ги правим. Инициатори бяха Николай Кънчев, Михаил Неделчев, Светлозар Игов и мнозина други. Ама нали в България всичко се прави така - ще го направим, ама, хайде сега да идем да пийнем... И то се влачи, влачи, докато дойдоха едни млади хора, които са по-жизнени, и работата се бутна напред.

В: Известен сте с прозата си. Някой правил ли ви е комплимент като поет?

- Тодор Живков. На един пленум през 1963 той прочита от трибуната едно мое стихотворение като пример за упадъка на българската поезия под влиянието на Запада. След пленума излязоха 32 публикации срещу моето стихотворение.

В: Кой герой ви вдъхновява?

- Вдъхновява ме изключителността, различното. Например една намусена личност, която може да е фабрикант и пак да е строител на България, въпреки че не е хайдутин. Може и да е хайдутин, но в моето творчество той няма да е хайдутинът от песните, а друг - той ще бъде интересен, той ще бъде нахакан, той ще вземе пари от руския цар, пък ще ги пропие. Интересуват ме хората, които не следват идиотските щампи на нашата литература. Тия щампи не са от времето на комунизма, те са откакто е създадено Министерство на културата в България.

В: Вие се върнахте в България през 1991. Кое е най-променено оттогава досега?

- Животът е коренно променен и за добро. Всичките тези затлачени, мазни, глупави традиции ги няма и няма никога да се върнат. Примерно в областта на книгоиздаването: хората работят в текезесетата за без пари, парите отиват за издаването на нечий 14-том в хиляди тираж, който пък отива за претопяване. Сега не може. Не че не става понякога, току изскочат някакви мръсни пари и - бум! - почва някой многотомник. Не казвам, че го правят само комунистите, и НДСВ го правят.. Най-радостното с моя многотомник е свързано точно с това. Аз не съм похарчил една стотинка на данъкоплатеца за него, парите са от спомоществователи от седем частни фирми от Бургас, Сливен, Ямбол и Пловдив.

Като гледам тия красиви корици на втори и трети том в лилаво, си мисля, че не е шега изявлението, че сте фен на Мики Маус.

- Концепцията за оформлението е на проф. Димо Балев.Илюстрациите са от Иван Кирков, Кристо, Йоан Левиев, Иван Кожухаров, Георги Гюлмезов, Петър Рашков и др. За цветовете се намесих, тъй като моята естетика е естетиката на Уолт Дисни, аз обичам микимаусовски бои. Тези цветове излъчват мене. Като си спомня какъв беше основният цвят едно време на сградите - съветско зелено. Това е едно зелено, което минава през четири неизмити кофи и се чудиш дали някой от горния етаж не е повърнал. Погледни една витрина с книги, веднага се депресираш и тичаш да пиеш една ракия.

В: Обичате циганите, обичате турците, кого мразите?

- Различията за мен са страхотно удоволствие, аз никого не мразя. Ако има спор, може някого да си го напсувам, но това не значи, че го мразя. Когато бяха споровете за свободния стих, Стефан Цанев, който ми беше приятел, написа една потресаващо тъпа статия, че свободният стих е хубав, ама ето аз го компрометирам. Не му се разсърдих. Като се върнах, той се крие от мен. Казах му да не се крие, ами да дойде и да си стиснем ръцете. И сега с това не го нападам - просто се случват разни работи, не е голямо чудо. Избухвам, вярно. Много хора при дискусии се страхуват да не им тресна един тиган номер осем по главата, ама аз не ги мразя.

В: Кое е онова най-важно нещо за живота, което обикновено не знаем?

- Трябва да разберем, че това, което ни прави всемогъщи, победители, не е да научим рецепти. Голямата тайна е: всички рецепти са грешни. Рецептите за отслабване, рецептите за секс, рецептите за писане за хайдутите, рецептите за угаждане на правителството, всичко това е грешно. Единственият начин е да не се притесняваш и да направиш това, което ти се прави.

В: Трудолюбив народ ли сме ?

- Мързеливи сме като всички средиземноморски народи. Виж нашата полиция и я сравни с американската. Нашите карат два часа и нахулят в някое кафене. Отивам тия дни да си пусна писмо, пощенската кутия я няма. Откраднали я през нощта. Колко време трябва да са бухали, тряскали, стъргали крадците, за да я вземат, и нямаше ли през всичкото това време един полицай да чуе.

В: Ще се променим ли, като станем част от Европейския съюз?

- За да успокоя разтревоженото население, искам да кажа, че европейците са също толкова глупави. Само че са работни и искат да са богати. Ще се променим, разбира се. Ще загубим много от нашите национални особености, а полицаите ни ще почнат да работят, а няма да се крият по кафенетата. Присъдите ще се издават бързо, а мойте приятели адвокати и съдии няма да искат да управляват държавата чрез разни върховни съдилища. Като тичам да си пусна писмото, ще мога да го пусна и няма да ми го откраднат заедно с кутията. Но времето за гледане на небето и радване на залеза ще се намали..