Грамофон
Chesky Records/Дюкян меломан, 2003
вокален джаз/нео суинг
***(*)
Чаровна, ретро музика, гарнирана с остроумна, иронична лирика - това са отличителните черти, присъщи на стила на Dave’s True Story. Зад това име стоят двама души - Дейв Кантър и Кели Флинт. Те се запознават в една зимна ню йорска вечер в заведението, където работи като сервитьорка - Кели Флинт. Набързо споделят няколко мзикални идеи и решават да направят група. Макар че попадат в редицата на ревайвъл суинг и ретро бандите и биват сравнявани със Squirrel Nut Zippers, те са много по-различни. Акцентът в тяхната музика пада върху стиховете - закачливи, хапливи, пост модерни и екзистенциани. Освен това те предпочитат по-спокойно и камерно звучене. Дейв Кантър, който е автор на музиката, използва различно звуково обкръжение в отделните парчета - от дует до октет. “Dear Miss Lucy” е приятно суинг парче, в което под формата на писмо се отправят предупреждения, съмнението пък е основна тема в по-лиричното “Kathmandu”. Всички песни носят някаква странна старомодна емоция и са подчинени на суинг ритъма. От “Far Worse Off Than I” и “Still I Adore You” лъха лека тъга по изгубената любов, “Voletta’s” е издържана в стил боса нова, а черната балада “When Kafka Was the Rage” намеква за пост екзистенциалния уклон в поезията им. Като цяло албумът е забавен и отпускащ - човек се потапя в друго време и се наслаждава на веселото настроение на Dave’s True Story. Не е за пренебрегване, че албумът е издаден от аудиофилския лейбъл Chesky Records на хибриден супер аудио компакт диск.
Carla Bruni: Quelqu’un M’a Dit
Naпve, 2002
уърлд
**
Топ моделът Нарла Бруни реши да се пробва в друго поприще - като певица. Така издаде първия си албум .. Явно, че звездата й на модния подиум угасва, но затова пък точно тази звезда осветява пътя й на музикалната сцена. Къде от любопиетство, къде от откровен интерес и любов към шансона вече 200 000 слушатели са си купили първия й диск. Съблазнително и в едно с това непринудено , уж невинно, гледа Карла Бруни от обложката на диска - издържан в стила на чернобялятя естетика. На пръв поглед певицата не претендира да е изключителна и силно впечатляваща. В албума са вкючени дванадесет нейни песни, аранжирани от Луи Бетриняк и едно на Серж Гинзбур. Вокалните й възможности са приемливи - да не забравяме, че това е студиен запис, и дискът звучи приятничко, даже наивно, но нищо повече. А и силите й са й стигнали само за 38 минути.
Hiram Bullock: Try Livin’ It
ESC/ Дюкян меломан, 2003
джаз/фюжън
Китаристът Хиръм Бълък, работил с хора като Джако Пасториъс, Гил Еванс, Дейвид Санборн и Брекър Брадърс, наскоро издаде своя нов албум, записан за ESC. В него музикантът използва множество свои китарни похвати, превърнали се в негова запазена марка, в иначе поп ориентирания вокален облик на албума. Освен Бълък на китарата, в албума участват Рики Питерсън - клавишни и Уил Лий - бас, Том Малоун - тромпет, Катрийз Барнс и Кениа Хатауей - бекинг вокали, Клинт ДъГанън и Чарли Драйтън - ударни. В диска има от всичко по-малко - лиризъм в “After the Fall”, уърлдбийт в “Try Livin’ It”, фънк и грууви настроение в “Can’t Fight the Funk” и социална ангажираност в “Greed” и “Melancholy Night”. Накратко - това е един лек, брилянтно изсвирен, ърбън албум. Ако трябва да избираме между вокалните проекти на Хиръм Бълък и инструменталните му албуми, определено бихме заложили на вторите. Защото той е перфектен фюжън китарист и не толкова силен вокалист. Но “Try Livin’ It” има доста добри страни - подходящ е за дълго пътуване с автомобил, за неагажиращ радио фон и за начало на интелектуален купон.
Frederic Galliano
Frederic Galliano and the African Divas
F Communications, 2002
***(*)
След три годишно мълчание влюбеният в африканската музикална култура и мениджър на F Communications, Фредерик Галиано зарадва своите почитатели с нов двоен албум. Той решава да обърне поглед към извора и да почерпи вдъхновение от оттам. Затова заедно с дългогодишната си позната Нахава Думбиа отиват и записват на място най-добрите съвременни вокалисти на африканския континент. Резултатът е Frederic Galliano and the African Divas - оригинална смес от хаус и дамски уърлд вокали.Нахава Думбиа избира певиците - Рамата Дусиа, Хаджа Куйате, Сира Сисоко, Аисата Балде, Фату Сене, Рамата Аласане Данте, които заедно с музикантите Манфила Канте - китара, Балаке Сисоко - кора, Сулеймане “Бонгоман” Туре - бонго, изброяваме само малка част от тях, са отговорни за богатото и завладяващо звучене на албума. Представете си традиционно африканско пеене и инструментално изпълнение, потопено в ню джаз облак и ще добиете бегла представа за звученето на албума. Невероянто светъл и жизнеутвърждаващ албум.