Лятото отдавна отмина и дори не остави макар и сладко-кисел спомен за себе си. Единствените призраци от миналото, които напомнят за овехтялото съществуване на температурна благодат в горната част на термометъра, са... хорър филмите, с които беше залят американския боксофис в края на топлия сезон. Някои зрители, недоволни от потопа на ужаси, поглъщащ големия екран, отдъхнаха с облекчение, когато начело на класацията на най-гледаните филми се заредиха лековати семейни драми, безобидни екшъни и шеговити продукции с детски привкус. Но не би! Изминалата седмица беше белязана - в пряк и преносен смисъл, от новото попълнение в US листата - първата част на Kill Bill, маркираща триумфалното завръщане в кинобратството на Куентин Тарантино ("Криминале", "Джаки Браун"). Ако сте се заблуждавали, че сте видели достатъчно кръв, плискаща се от екрана, помислете пак. Ако сте били убедени, че Тарантино вече е направил всичко допустимо и възможно във филмите си и че всеки следващ би бил повторение на старите златни, ще трябва да преоцените способността си да правите правилни заключения. Защото Kill Bill е различен от всичко, което носи запазената марка "Тарантино". Повърхностният посетител на киносалона ще остане разочарован, разбира се. Защото за мнозина филмът е преди всичко изливане на цистерни с червеникава течност от аортата, много бой и малко смисъл. За ценителите обаче Kill Bill е драма в Шекспиров стил, в която победители няма. Kill Bill прилича повече на случайно попаднала на екран книга, която се разлиства с всеки следващ кадър. И може би затова не се изчерпва в един филм, макар че за всички почитатели на Тарантино остава надеждата, че продълженията ще бъдат добри колкото първата част.

А тя разказва за The Bride/Black Mamba (в ролята е музата на автора на Reservoir Dogs Ума Търман) - професионален наемен убиец, чийто живот е на път да се нареди, когато враговете й избиват всичките гости на сватбеното й тържество, а тя губи детето, което носи. Четири години по-късно тя се събужда от кома и започва да отмъщава. Убийствата следват едно след друго, милост няма, няма сантиментално преосмисляне на собствения живот и ценността на този на другите. Всичко е прекалено, както и във всеки филм на Тарантино, и това прави Kill Bill уникален. Съчетанието от добра актьорска игра, страхотна хореография на бойните сцени в стил кунг-фу (това май е реверансът на режисьора към любимия му Джеки Чан) и необикновен сюжет с още по-неочакван (внезапен) край на първата част оставя зрителя без дъх в очакване на още. Освен Търман в продукцията се изявяват Дейвид Карадайн ("Севера и Юга"), Луси Лиу ("Ангелите на Чарли"), Вивика Фокс ("Денят на независимостта"), Дарил Хана ("Роксан") и Майкъл Медсън ("Видове").

- - -

Топ 10 на САЩ (10 - 12.10.2003 г.) - в млн. USD

Място Заглавие Студия Приходи Приходи Общ Седмици

(10 - 12.10) (3 - 5.10) сбор на екран

1 Kill Bill -- Vol. 1 Miramax 22.2 - 22.2 1

2 The School of Rock Paramount 15.4 20.2 39.6 2

3 Intolerable Cruelty Universal 13.1 - 13.1 1

4 Good Boy! MGM 13.0 - 13.0 1

5 Out of Time MGM 8.6 17.0 28.7 2

6 House of the Dead Artisan 5.5 - 5.5 1

7 The Rundown Universal 5.3 9.8 40.3 3

8 Under the Tuscan Sun Touchstone 4.8 7.9 28.2 3

9 Secondhand Lions New Line 3.3 5.4 35.4 4

10 Lost in Translation Universal 2.9 4.3 18.2 5