Джаки Чан беше велика звезда на екшъна в края на 80-те и през първата половина на 90-те години. Ревностните фенове тръпнат, когато си спомнят ленти като “Сърцето на дракона”, “Легенда за пияния майстор” и “Полицейска история”, които се гледаха предимно в одимени видео клубове, претъпкани до краен предел. След това господарят на гравитацията пристигна в Америка и Холивуд даде нова насока в допълнение към таланта му. Той се превърна в комик, а безпощадната му битка с английския език засега се увенчава с победа на последния. Но ето, че царуването на клоуна, майстор на бойните изкуства, е приключило.

Премиерният за тази седмица филм от Хонконг го доказва. “Медальонът” е калпава екшън-комедия, която се опитва да катапултира Чан от неговата ниша - виртуозни каскади, подправени с тонове ироничен хумор, и да го приземи в зоната на екстравагантните специални ефекти, които по принцип не позволяват на героите да стъпват по земята. Цялата операция протича злополучно и Чан се приземява не там, където трябва. Всъщност той подписва договора за участие в лентата като услуга към своя стар приятел - режисьора Гордън Чен, но както се оказва впоследствие, прави грешка. Може би някой като Джет Ли, който е участвал във филмите на Чан, би бил по-удачен избор за детското приключение. Е, която и звезда да участва, едва ли ще може да преодолее проблемите, оплетени около медальона - смотан сценарий и нескопосани спецефекти. Историята, чиято явна препратка е към “Златното дете”, е “оригинално” измислена и написана от Алфред Чюнг, но след известни крамоли с продуцентите листовете с безценния сюжет попадат в палавите ръчички на четирима допълнителни сценаристи. Това, уви, никога не е добър знак. Когато на екрана се появят имената на цял комитет от драскачи, е сигурно, че всичко е здраво оплескано и замазвано безрезултатно. “Медальонът” е опасен за гледане от деца над възраст, в която могат да свързват логични изречения, защото всеки друг ще забележи драмата на странната липса на логика и десетките клишета. Ще присъствате на разкриването на мистичен герой, който е малко момче (Единственият), освен него е и медальонът с гравирани риби и змии, суперсили, възкръсване, много лоши чичковци и Интерпол.

Чан е ченге от Хонконг, който работи с Интерпол и с бившата си голяма любов (Клеър Форлани), преследвайки лошите, за които не е трудно да се досетите, че отвличат божественото хлапе, от китайските планини до замъците на Ирландия. Английският комик Лий Еванс е в ролята на злощастен агент от Интерпол, който се опитва да имитира Роан Аткинсън и в повечето случаи с плачевен резултат. “Главният лош” е задължителният Джулиан Сандс, който говори с превзет аристократичен акцент. Свежо попълнение е Джон Рийс Дейвис в нормален размер и приключил с ролята си на джуджето Гимли в трилогията за пръстена. Тук той е босът на Интерпол. Неприятно е, но е факт.

Едно от най-адекватните изпълнения въпреки няколкото звезди идва от хлапето (Александър Бао) може би защото той в най-малка степен осъзнава в какво начинание е въвлечен и най-вероятно не познава целия сценарий. Какво да се каже за зле скалъпените спецефекти, произведени във Великобритания? Сцените изглеждат толкова зле, че просто не е възможно да бъдат погледнати сериозно, дори и за секунда. Вярно е, че стандартът в ефектите е вдигнат много високо, но филми като този развалят лошото име на жанра. Това важи с особено пълна сила за кулминационната битка и за сцените в гората, които много смътно напомнят за нещо подобно и вече видяно в “Тигър и дракон” или за предстоящия през декември китайски шедьовър “Герой”. Направи го добре и ще сътвориш мит, направи го лошо, както в "Медальона" и кашата е пълна.

Обкръжен от цялата посредственост, Джаки Чан потъва в плаващите пясъци на забвението. Тук-там още може да видите бляскавия герой и лъчезарен комик, но това не е и наполовина достатъчно за спасението на кариерата на клоуна, принц на бойните изкуства.