За първи път през 2003 година ще бъдат връчени европейски архитектурни награди "Визар" за българска архитектура, които ще прераснат в ежегодни. В конкурса участват 77 проекта на 130 български архитекти, по-голямата част от които вече са реализирани.

Номинациите са изложени в Националната художествена галерия. Паралелно с експозицията архитектурната идея ще "прелее" и на площадното пространство пред двореца, където ще бъдат изградени три инсталации с височина 6 метра. Един монолитен каменен къс ще бъде скулптриран "на живо" пред очите на минувачите като символ на срещата между природата и цивилизацията. Председател на организационния комитет по връчването на наградите е арх. Бойко Кадинов.

В: Как се роди идеята за конкурса и откъде идва името "Визар"?

- "Визар" е идеята за визия на архитектурата. Хората се срещат с понятието "виза", когато отидат в общината, за да получат виза за къщата си. Освен това, понеже става дума за българската архитектура и нейния диалог с европейската култура, идва като цяло от идеята за прехвърляне на граници, на визи. Един вид започва да се преодолява някакво шенгенско архитектурно начало. Думата "визар" означава визи за изкуството и има общо метафорично послание. Тези награди са и някакъв тип "оскари" за архитектурата, така че е търсена и звуковата релация между "оскар" и "визар".

В: През 2002 година за първи път беше организиран конкурс за сграда на годината. Каква е разликата между двата конкурса?

- Радостно е, че има форуми, които се опитват да анализират това, което се случва общо в пространството. Различните форуми дават различни гледни точки за това, което се случва в българското общество. "Сграда на годината" има идеята да погледне по-скоро върху строителното начало, инвестиционния процес, нещата, които стоят като важен бекграунд по отношение на архитектурното събитие. "Визар" се опитва да отвори културните граници на архитектурата в онзи прочит, когато това е направено изцяло от българския архитект независимо къде работи - в София, Виена, Прага, Рим и т.н.

Това ще бъде оценено от международно авторитетно жури. От друга страна, конкурсът ще се опита да разбере и как европейската култура и архитектура виждат и оценяват българските събития. Искаме архитектурата да не бъде затворена в своите тесни центрове и граници, а да бъде един отворен прозорец към света.

В: Как например архитектурата на София се вписва в европейската?

- Архитектурата и въобще присъствието в един град е един непрекъснат процес. Нищо не започва днес и на чисто. София трябва да бъде разбирана като историческо наследство, като еманация на българското, което да бъде развивано и виждано далеч напред във времето.

Това е смисълът на този форум - архитектите да излязат от своята анонимност. Много години те решаваха чисто количествени задачи - построяването на един нов град, нов жилищен комплекс, в който едновременно да спят 50 хиляди души.

От илюзиите на XX век се минава към едно по-практично начало, защото хората, които обитават жилището си, искат да знаят повече за онова, което им се случва и което ще става. Форумът ще постави и тези въпроси.

В: Имате идея за допитване до архитекти от цял свят за бъдещето на столицата, какви неща трябва да се случват в София в това отношение ?

- София предстои да стане една от европейските столици. Когато влизаш в европейското семейство, трябва да можеш да оцениш повече собствения си патримониум и, влизайки в един такъв мариаж, да имаш мнението и на архитекти от други страни. Това е възможност да видим достатъчно надалеч, защото към настоящия момент не само в София, но и в България се решават само делнични въпроси. Неща, които се решават на парче - днес трябва да запълним дупките на една улица, да ремонтираме един панелен блок или някой казва предизборно, че трябва да се сложи покривно пространство на една жилищна кооперация.

Това са важни въпроси, защото всеки ден хората ги консумират, но те могат да бъдат интелигентно решени, ако имаме визия за цялото. Това се случи в Берлин, който до вчера беше разделена територия. В германската столица бяха поканени и работеха едни от най-талантливите архитекти на Европа. Нещо повече, когато се реализираха значителните идеи за Берлин, имаше виртуални студиа, в които гражданите можеха да видят какво ще бъде направено. С помощта на съвременни средства може да накараме хората да разбират своя град и да искат да участват в изграждането му. Сега и гражданите, и архитектите само констатират случилото се. От времето на констатациите можем да преминем към изпреварващото време на вземане на идеи и решения.