Спомняте ли си Ръсел Кроу? Онзи австралиец, който по неизяснени обстоятелства спечели "Оскар" за безумно слабата си игра в пълната с исторически грешки мегапродукция "Гладиатор" и който се размина с престижния приз, когато го заслужаваше повече - за "Красив ум" или за "Вътрешен човек". Или може би по-ясно си спомняте изявите му в независими австралийски продукции, където си позволяваше да изиграе и недотам героични роли, сред които и запомнящата се (от филм с незапомнено заглавие обаче) роля на отхвърлен от баща си син хомосексуалист. Ех, къде са тези времена...

Отминали и напълно забравени, защото на екран е поредното свръхпревъплъщение на Кроу. Толкова по мярка, колкото и тази на Гладиатора. Самото заглавие на филма казва почти всичко за сюжета му - Master and Commander: The Far Side of the World. Той отново е във вихъра на своята мегаломания. Той е морски капитан, мъжкар във всяко отношение, господар на съдбата си и зависим (по мъжки начин, разбира се) от капризите на морската стихия. Той е капитан Обри - героят, без когото дамите с нежни сърца не могат да заспят и пред когото господата без самоуважение и чувство за лично достойнство се прекланят.

И все пак Обри - такъв, какъвто е описан в морските новели на покойния писател Патрик О`Брайън, ми се струва различен от това, което тича по мостика и крещи заповеди със съраунд бас.

Онова, което ще видите, когато филмът пристигне в България, е безподобно добър екшън с елементи на приключение и отново объркан историцизъм. Ще видите "Умирай трудно" някъде край нос Хорн. И това ще бъде напълно достатъчно. За художествени качества в тази мегапродукция с бюджет от близо 140 млн. долара никой не смее да говори. Просто защото няма да има какво да каже - никой от създателите на филма не си е поставял подобни амбициозни цели. Макар че някои сцени от Master and Commander: The Far Side of the World объркващо навеждат на мисълта, че може би в цялата тази пяна - на и иззад кораба - има поне една частица послание. Може би, ще си кажат някои, това е портрет на истинския морски герой през собствените му очи и през тези на най-близките му в това изпитание хора - моряците, корабния лекар и т.н. Но уви! Този намек е твърде повърхностно разработен. Не бихме се сърдили на авторите на иначе прекрасния за забава и забрава Master and Commander: The Far Side of the World, ако сред тях не беше името на режисьора Питър Уиър. Ако успеете да простите на автора на "Обществото на мъртвите поети" и "Шоуто на Труман" този лапсус, спокойно можете да се отпуснете и да приемете, че дори хората на изкуството имат понякога нужда от разтваряне в пяната на масовостта.