Погледнат от “покрива” на катедралата, площадът пред нея прилича на далечна снимачна площадка с типичното й хаотично движение и неразличим шум. С едва загатнатия розов цвят на мрамора от Кандолия и правилността на готическите си форми, устремени към висините и днес Катедралата на Милано създава неописуемо усещане у онези, които я виждат за първи път. А разходката по покрива й с издължените мраморни шпилове и орнаментални плетеници, в който се пречупват лъчите на слънцето, е преживяванe.

Трудно обаче ще срещнете името на Милано в програмите на туристическите агенции и това не е никак случайно за град, който се гордее с липсата на пейки, но в замяна на това е залят с часовници, които отмерват забързания ритъм, отдавна превърнал го във финансовата и икономическа столица на Италия. Часовници, които до един - от модерните на Piazza Affari (площада на борсата) до старинния часовник на Замъка на Сфорците - работят и са винаги точни. Милано живее винаги на бегом, в непрестанно движение и графици. Само през август масово “излиза в отпуск”, улиците опустяват и е трудно да се намери каквото и да било. Ако сте родени през август, никога не решавайте да прекарате тук рождения си ден, защото трудно ще откриете дори отворена сладкарница, където да се почерпите. Извън този отпускарски период обаче Милано със своите близо 2 милиона жители, които през деня са около 4 милиона с онези, които идват на работа от околностите, е пулсиращото ядро на Италия. Пролетта и есента са най-подходящите сезони за посещение на Милано, когато температурите са приятни за разходки, далеч от нетърпимите летни жеги или пронизващата зимна влага. През ноември, когато градът все още есенно многоцветен, а големите магазини неусетно започват да преобличат витрините си за коледните празници, посетителят остава запленен от мегаполисa.

Пристигането на приятели от България, които за първи път идват тук, ме кара да погледна на града с други очи и чрез техните впечатления да преживея отново забравени открития и да осмисля детайлите. Още краткият път от гарата до автобусната спирка предлага удобството на идеално равните и чисти тротоари, по които безпроблемно могат да се пързалят нашите куфари. Всяко слизане от тротоара е улеснено от специално снижените бордюри и тесните пешеходни “островчета”, разделящи уличните платна, където можем да изчакаме трамвая, без да се страхуваме от натовареното улично движение. Уличната настилка е изрядна както в града, така и извън него, навсякъде из мрежата от магистрали и първокласни пътища (на практика магистрали без заплащане), която опасва областта Ломбардия.

Според едно от най-разпространените клишета Милано е само безстрастният икономически център, столица на модата и на многобройните панаирни изложения (над 90 специализирани издания годишно). Но в действителност Милано може да подари на внимателния посетител множество тайни кътчета, изненадващо красиви вътрешни дворове и артистични находки. Като някогашните дворци и дипломатически вили по булевард “Венеция” например или фасадите в стил “либерти” на тихите и изискани улици “Моцарт” и “Вивайо”, където са съсредоточени седалищата на много от най-известните имена в бизнеса, модата и спорта - например централата на “Интер”. В самия център на града са разположени сгради с изключителна историческа, архитектурна и естетическа стойност.

Нашият специален “наблюдателен пункт” от върха на Катедралата ни предлага невероятна гледка на 360 градуса: под самите нас големият площад, изпълнен с хора; разклонението на главните улични артерии; осанката на Замъка на Сфорците; зад него зеленината на градската градина; и после все по-неясно - очертанията на сгради и някои по-високи камбанарии чак до профила на най-близките алпийски върхове на север от Милано.

Само на 200 м разстояние една от друга ни се представят най-голямата готическа катедрала и най-известният оперен театър в света, свързани помежду си от елегантния “салон на Милано” - laGalleria, посветена на обединителя на Италия Виктор Емануил ІІ. Това е малката, но удивителна пешеходна зона с високи остъклени сводове, с мраморни мозайки, които покриват изцяло настилката на двете кръстосващи се улици и в чиято огледално полирана повърхност се отразяват витрините на елегантни кафенета, книжарници и магазини. Една от мозайките изобразява изправен на задните си крака бик и е задължителен етап за всички туристи: ако се завъртите на пета върху мъжките му атрибути,със сигурност ще се върнете в Милано, казва поверието. На всеки 2-3 години общината пренарежда мозайките, там където въртенето на хиляди крака образува вдлъбнатина в настилката.

Изисканите мраморни плетеници на Галерията ще ви отведат до скромния на пръв поглед площад, където се намират Миланската скала и кметството. Трябва да се признае, че фасадата на операта е далеч от славата й, но обяснението се крие в това, че първоначалният проект е предвиждал тя да бъде разположена на тясна улица и чак впоследствие е бил оформен площадът пред нея с паметника на Леонардо да Винчи и неговите ученици. В замяна на това изключителната акустика на театъра бързо го поставя на върха. Недалеч оттук се намира хотелът, където е отсядал при идванията си в града Джузепе Верди - една истинска миланска легенда. Роден в близката аграрна област Емилия-Романя, въпреки че е бил скъсан на приемния изпит в Миланската консерватория, Верди се влюбва в Милано и Милано се влюбва в него. През зимата на 1901 г. жителите застилат със слама паветата пред хотела, за да не безпокоят болния маестро, който чувал тракането на конските подкови и колелата на файтоните.

Галерията свързва площада на Миланската скала с площада на Катедралата (за жителите просто il Duomo), отстъпваща по големина и внушителност само на базиликата "Сан Пиетро" в Рим и на Лондонската катедрала. Със своите впечатляващи размери (158 м дължина и 93 м в най-широката си част) и над 3400 статуи (без да се броят бюстовете и 96-те гиганта на водостоците и многобройните релефи по прозорците), Катедралата, овенчана със статуята на Мадоната в масивно злато, създава неповторимото чувство за непреходност и недостижимост. Вътрешността поразява не по-малко със своите 52 огромни носещи пиластри, многоцветната плетеница от дялан мрамор, която покрива пода, и огромните витражи, пресъздаващи сцени от свещената история. На влизане не пропускайте да обърнете внимание на бронзовите врати с безценни релефи на библейски персонажи и събития.

Практическият усет и подход във всичко е една от неизменните характеристики на този град и на жителите му. Тук не трябва да търсите аристократичността на Рим или артистичността на Флоренция; нито пък очарованието на Венеция. Тук основен критерий за успех е ефикасността и бързината. Не случайно в Милано няма пейки нито по улиците, нито на спирките, нито на площадите - само в парковете ще ги видите. Не се изненадвайте, че през седмицата са празни - ритъмът на Милано не предвижда разхождащи се бавно хора, които имат време да се спрат по време на работния ден. И това не е само лично впечатление. Още през ІV век архиепископът на Милано налага някои промени в католическия ритуал, които и до днес са известни като Амброзиански календар. Промените засягат именно продължителността на църковните празници, пости и др., свързани с “разточителство” на време. И до днес карнавалът в Милано започва по-късно спрямо всички останали градове.

Въпреки че е запазил оригиналното си средновековно урбанистично устройство, Милано има определено модерен облик. Така Катедралата е в центъра на града и всичко останало се върти около нея - от нея тръгват лъчеобразно улиците, които водят към някогашните градски врати - Porta Venezia (водеща към Венеция), Porta Romana (за Рим) и т.н., и които и днес си остават важна отправна точка в градската топономастика. Някогашните крепостни стени вече са улични пръстени, които пресичат основните булеварди и улесняват кръговото движение в града. И въпреки това Милано има определено модерен облик за разлика от много италиански градове, където оригиналното ядро на стария град е запазено в автентичния му вид. Тук рядко ще забележите “антикварно” отношение към старините - Милано е град, който гледа напред и не се задълбочава в носталгия и спомени. Ако се случи така, че строителните работи да се натъкнат на римски стени… те просто стават част от новото, не се превръщат в музейни експонати. Не са малко магазините по една от най-посещаваните търговски улици (Via Torino), където витрината или вътрешността е част от римска стена или от испански бастион. Или не е учудващо да видите един от мостовете на някогашните канали да краси езерото в градския парк.

Ако продължите към площад "Сан Бабила" - единствената събирателна точка (в смисъл на център, място за срещи) в Милано, ще се потопите в забързаната атмосфера на пешеходната част от булеварда, в чиято сянка се редуват елегантни кафенета (в Италия общоприетото им название е “бар”); луксозни магазини и книжарници за видео, дискове и книги с големината на универсални магазини. Достатъчно е да свиете след светофара и да попаднете в приглушената атмосфера на Quadrilatero della moda- “четириъгълника на модата”, който описват най-елегантните улици на Милано - Monte Napoleone, Santo Spirito, Via della Spiga, Via del Gesщ с луксозните си витрини - най-чист израз на италианското естетическо чувство за хармония на цветове и форми; умереност и красота. Това, което ще ви впечатли със сигурност, е стилът на хората тук. Елегантност, усет за детайла и аксесоарите - да, но винаги с респект към строгия делови тон.

Паузата за кафе е задължителна в Италия - традиционно то се пие на крак до барплота. В действителност, ако седнете на масичка, цената на консумацията се вдига чувствително. Друга забележителност в гастрономическите навици е необходимостта приготвянето на едно ястие да не изисква много време. Сега е моментът да опитате станалия вече национален коледен сладкиш Panettone- тип козунак с висока кръгла форма, стафиди и захаросани портокалови корички. Неговото приготвяне отнема повече от 2 денонощия от втасването на маята до изстиването на готовия козунак - но веднъж годишно дори в Милано е позволено едно изключение от правилата.