Какво бихте направили, ако любимите ви хора умират заради употреба на наркотици, отровата се разпространява свободно в училищата, а полицията не прави нищо, за да спре бизнеса на наркодилърите? Отговорът на този актуален и за българската действителност въпрос, търси и намира героинята на Кейт Бланшет в "Небеса" (Heaven, Miramax Unternational, 2002 г. - "Съни филмс").

Филипа (Бланшет), двайсет и девет годишна учителка по английски в Торино, е решена да извърши отчаян акт. Един мъж ще умре от нейната ръка. Човекът - организатор на наркомрежата в града, заслужава наказанието заради причинените страдания на редица семейства. Той е и виновник за смъртта на съпруга на Филипа. Сега наркодилърът, прикриващ се зад маската на легален бизнесмен, трябва да плати. Филипа поставя бомба в офиса му и уведомява полицията за стореното.

Едва при разпита в участъка тя разбира, че планът й ужасяващо се е объркал и вместо виновника са загинали четирима невинни, в това число и две деца. Филипа е съкрушена, но тогава получава помощ от младия полицай Филипо (Джовани Рибизи), който е неин преводач по време на разпитите. Филипо се влюбва във Филипа и не само е готов да и помогне да довърши неизпълнената мисия, но и да избяга с нея в търсене на щастие и нов живот.

Също като Стивън Спилбърг, който довърши проекта на своя кумир Стенли Кубрик "Широко затворени очи", надеждата на новото немско кино Том Тиквер("Бягай, Лола") реализира сценария на своя духовен учител - покойния Кшищоф Кешловски(поредицата "Три цвята"). "Небеса" е съвременна притча за възмездието, вината и любовта, която се ражда въпреки всичко. Филмът успява да избяга от рамката на класическия трилър и да внуши непопулярната идея за оправданото насилие. Филипа е убийца, но зрителят й съчувства, което при наситено с емоции изпълнение на Бланшет не е особено трудно.

Чрез въздушни кадри на Торино "Небеса" внушава чувството от "Бягай, Лола", че градът е решетка, притискаща и подтискаща героите. Съвсем по различен начин се чувстват те сред тосканската природа, изключително красива и дружелюбна. Любимият оператор на Тиквер - Франк Грибе, ни я показва в меки и приглушени цветове, изглеждаща като рая на Земята. Героите там се чувстват свободни, щастливи и спокойни, дори в очакване на драматичната развръзка.