Тициано Феро е най-голямата италианска сензация за последните 2 години. С продажбите си от над 1 млн. албума и още толкова сингли той продължава своето лудо изкачване към звездните висини. Неговият вече втори албум се казва 111 - Centoundici и възнамерява да го утвърди като изпълнител от световна величина. Дали това ще стане? Може би следващия път.

Направо е невероятно колко енергия и средства се изразходват за 23-годишния италианец. Неговият първи сингъл Perdono (наистина суперхитово парче) излезе в родината му през юни 2001 г., но скоро мениджърите усетиха потенциала на изпълнителя и решиха... да го превърнат в "лицето" на Италия. Това включваше една крайно агресивна реклама и живи участия, напомнящи невероятно успешна дъмпингова кампания. Perdono беше записан на английски, френски, испански и португалски език, а дебютният албум Rosso Relativo - издаден в 42 страни, в това число Европа и Латинска Америка, както и държави от арабския свят, Южна Африка, Япония, Нова Зеландия, САЩ. Самият Тициано почти се превърна в птица, обикаляйки всички тези места - от Италия до Бразилия, от България до Чили, за да представя проекта си. Това означава безкрайни изтощителни пътувания, часове, дни, седмици наред, прекарани по хотелските стаи, летища, лимузини, тв студиа и радиостанции. И въпреки това няма време за почивка. Експанзията продължава с новия конквистадор - Centoundici.

Пилотният сингъл от албума е Perverso, ето как се заражда и идеята за него: "Perverso е песен, в която не споделям мои спомени, тя описва кипящите, неконтролируеми човешки страсти, които Фройд приписва на Аза". Колкото и задълбочено да ви звучи това, спокойно - песента доказва мнението на някои хора, че Тициано е "мъжката Бритни на Европа". Такъв е и албумът като цяло - дежурните ар-ен-би хитринки, напомнящи Джъстин Тимбърлейк, странни диафрагмени звуци, които би трябвало да влияят по някакъв начин на нежния пол, изтъркано поп звучене и най-големият плюс на проекта - италианският език. Всичко това се отнася за денс парчетата от албума, който все пак има и своите добри попадения, а това определено са лиричните творби. По-умерените и мелодични изпълнения позволяват на Тициано Феро да разгърне по-пълно и впечатляващо големите възможности на темпераментния си глас и неповторимо романтичната атмосфера, която родния му език създава. Всъщност при всяко следващо слушане Centoundici сякаш започва да звучи все по-симпатично и свежо. Все пак не може да се отрече доброто впечатление, което оставят песни като Non Me lo Se Spiegare, Mia Nonna и личният ми фаворит от албума - In Bagno In Aeroporto.