Какво би представлявал човешкият свят без емоциите? Според някои това ще сложи край на убийствата и войните. Но какъв ще е животът без завладяващото духа очарование на живописта и музиката, без любовта, без омразата дори... Отговор на тези въпроси се опитва да даде сценаристът и режисьорът Кърт Уимър (в основата на сюжета на филми като "Сфера" и "Фермата") с "Еквилибриум" (Equilibrium, Dimensions Films, 2002 г. - "Съни филмс"). Всъщност неговата утопична държава Либрия не е съвсем оригинална. При създаването на правилата, по които живее поредното "идеално" общество, е заимствано малко от "1984" на Оруел, "451 градуса по Фаренхайт" на Бредбъри, "Прекрасният нов свят" на Хъксли и много други автори. Получената смес обаче е сполучлива и филмът се е получил.

Според сюжета след третата световна война в Либрия царува вечен мир. В държавата има един основен принцип - чувствата са забранени. Ако си щастлив, те арестуват. Ако плачеш, нарушаваш закона. Ако четеш книга или тайно гледаш картина, извършваш криминално престъпление. Пропуснеш ли да си вземеш лекарството, което потиска емоциите, си мъртъв.

В тази строго подредена система Джон Престън (Крисчън Бейл - "Американски психар") е част от елитните части, призовани да унищожават чувстващите. Загубил жена си, убил хладнокръвно най-добрия си приятел, Джон е студен като камък до деня, в който пропуска да си вземе дозата обезчувствител. Внезапно винтчето в добре смазаната държавна машина открива невероятния нов свят на чувствата. Ако иска да оцелее, Джон Престън трябва да скрие новооткритите си чувства от цялото тоталитарно полицейско общество, да се бори за тях и да се присъедини към нелегалните бунтари, за да организира въстание...

Създаден по всички канони на екшън трилъра, "Еквилибриум" е впечатляващ филм с дълбок смисъл и спиращи дъха бойни сцени, издържани в стилистиката на "Матрицата". Без да е реплика на трилогията, "Еквилибриум" дори превъзхожда мултимилионния проект на братя Уашовски поне по отношение на смисъла.