"Новите грехове" се нарича най-дългата творба в проза на Дейвид Бърн, фронтмена на американската група "Токинг хедс". Книгата, преведена от Надежда Илиева, от вторник е и на българския книжен пазар, а премиерата й се състоя в столичния клуб "Табако". Изданието е подвързано в луксозна червена кожа, напомняща стила на библиите в малък формат. Отпечатано е от "Одди принтинг" в Рейкявик, Исландия и е двуезично - на български и английски.

В "Новите грехове" ключовата дума е червено. На всяка страница можем да открием поне по една дума, изписана в този цвят.

Авторът казва за творбата си, че не става просто дума за литературен проект, а по-скоро за произведение на изкуството. "Книгата удивително прилича на своя автор. Едновременно задълбочена, странна, смешна, красива и до болка сериозна.

Като допълнение към всичко това имаме и разсъждения на Бърн по въпроса за онези качества, които се смятат за грехове в съвременния живот, както и осемдесет цветни фотографии, направени от самия него", обясни Надежда Илиева, която преди да започне превода, е изучила в детайли живота на Дейвид Бърн, дори е ходила на негов концерт в Гърция, за да го види на живо.

Повече от дванадесет години Дейвид Бърн е солист на "Токинг хедс", които установява нови стандарти в поп културата, съчетавайки всичко от арт пънк рок и ню уейв до африкански бийт и алтернативен рок. Повече от десетилетие след разпадането на групата Дейвид Бърн продължава успешно своята самостоятелна кариера с около десет албума и според мнението на експерти редом с Дейвид Бауи и Брайън Инд - продуцент на U-2, е сред тримата най-интересни автори, излезли на поп сцената на ХХ век. Той е и сред най-известните представители на нюйоркската алтернативна сцена от последните три десетилетия. Автор е на повече от 20 музикални албума, режисьор на над 15 видеоклипа, няколко документални и един игрален филм.

Занимава се и с фотография. Прави изложби и издава книги. В книгата си "Новите грехове" Дейвид Бърн обяснява безкрайните си метаморфози в главата "Промяната ни променя".

Списъкът на музикантите, с които е работил, е дълъг, сред тях са Браян Ино, Джон Кейл, Марша Монте, Ричард Томсън и др. Съвместната му работа с Руичи Сакамото и Гонг Су му донася "Оскар" за саундтрака на филма "Последният император" на Бернардо Бертолучи.