Един гонен писател, един преследващ похитителите на президентската дъщеря специален агент и един млад детектив в процес на подготовка - това са героите на премиерните филми за изминалата седмица в американския боксофис.

Най-силно се представи екранизацията по едноименния роман на Стивън Кинг Secret Window. В интерес на истината сюжетът не предполага продукцията да се превърне в хит. Той разказва историята на един измамен от съпругата си писател, когото странник обвинява, че е плагиатствал идеята му за роман. "Обвинителят" заплашва писателя и вече бившата му съпруга със саморазправа заради несправедливостта. Дотук сценарият не предлага нищо потресаващо. Нищо, което зрителят вече да не е виждал от "Психо" на Хичкок насам.

Добрата новина е, че различното в Secret Window има цели две имена - Джони Деп и Джон Туртуро. Последния винаги асоциираме с оригинални и напълно неординерни роли на чудаци като тази на Пийт в "О, братко къде си" или на Ал Фонтейн в "Кутия с лунна светлина". Деп пък се завърна триумфално след дългогодишно отсъствие от масовото кино с "Карибски пирати: Проклятието на Черната перла" и беше заслужено номиниран за "Оскар" за невероятното си комедийно превъплъщение. В Secret Window актьорът от "Аризонска мечта" и "Ед Ууд" не само не разочарова феновете си, а дори подсилва страстта им към играта му. В "кожата" на Морт Рейни той утвърдждава позицията си на един от най-талантливите и екстравагантни съвременни актьори (в случая въпреки твърде традиционния сценарий).

Не по-малко предизвикателна и запомняща се е играта на Вал Килмър в трилъра по сценарий и под режисурата на Дейвид Мамет ("Да разлаем кучетата", "Испанският затворник") Spartan. До голяма степен този успех се дължи на таланта на Мамет като разказвач. Стилът му е неповторим, съчетаващ непретенциозен, но интензивен диалог с интригуващи и многобройни завръзки и обрати. Мамет е от творците, които могат да прегърнат идеята за една семпла или на пръв поглед абсурдна ситуация (като тази президентската дъщеря да катастрофира с личния си автомобил и да бъде отвлечена в настъпилото суетене около аварията) и да я напласти до степен, в която зрителят да установи, че не му достига капацитет, за да я схване от първия път. Аудиторията сякаш се чувства длъжна не само да следи разплитането на историята, но и да мисли върху нея, да се опитва да вникне отвъд нея, да опознае и дори обикне на пръв поглед твърде обикновените герои на Мамет, с които винаги се случват необичайни неща.

Същото изпитва тя и при гледането на Spartan. Докато проследява мистификациите из коридорите на Белия дом, зрителят обиква и онзи "спартанец", който се опитва да ги разплете - самотника спецагент Скот (Килмър). За мнозина критици в този филм Килмър прави роля, близка до величието и успеха на тази на Джим Морисън в "Дорс". За други, почитатели на конспиративния жанр, "Абсолютна власт" на Клинт Ийстууд (със същия в главната роля) си остава недостижима класика. Въпреки това за уважаващия себе си киноман е ясно, че всеки филм на Мамет е събитие, което не бива да се пропуска.

Което не може да се каже за втория филм за невръстния агент Коди Банкс, освен ако не сте на не повече от 6 години и не мечтаете за шпионска кариера като тази на Коди (в ролята - Франки Мюниц от "Малкълм").