Меломан
RuneGrammofon/Дюкян меломан, 2004
експериментал
****
Норвежкият лейбъл Rune Grammofon притежава рядката за подобни издателства способност да изненадва - началото на 2004 е отбелязано от продуцентите на лейбъла с дебюта на едно датско трио, наречено Skyphone. Музикантите участващи в него са Келд Шмид, Томас Холст и Мадс Бьодкер. В свободните, родени сякаш в сън композиции, се смесват акустични звуци с електронни семпли. Звукът на акустична китара, потопен в минималистка дъб среда, превръща композициите в едни елегантни и крехки структури, които оставят усещането за сън, видян наяве. Чуваме някаква забавена бас-линия, взета сякаш от манипулирана лента на Joy Division, изкривени звуци и наивни ала Kraftwerk мелодии. Перфектен албум, който успокоява духа и тялото.
- - - - - - -
Various Artists:Rough Guide to the Music of Pakistan
World Music Network/ Дюкян меломан, 2003
уърлд/Пакистан
***
Този път съставителите ни предлагат един албум, който отразява тази характерна за Пакистан фузия между индийска музикална традиция и определящия културата на страната ислям. Абида Парвин, Мехди Хасан и, разбира се, Нусрат Фатех Али Хан са доминиращите тук имена, представени с истински музикални шедьоври. Ще чуем великолепни изпълнения на групи като Tsiganes de Sind с Popular Melodies - истинска екскурзия из разнообразните стилове, присъстващи в страната, или пък прочутата актриса Фарида Ханъм с една прекрасна песен, впечатляваща с минималистичната си мелодия и деликатна хармония. В стремежа си обаче да представят Пакистан такъв какъвто е сега съставителите са допуснали една солидна част - почти половината от диска да бъде запълнен с твърде посредствен локален поп от сорта на Jhullay Lal на Саджат Али с едни индийски “софт” флейти или Guzray Zamaney Waley на Vital Signs - парче, напомнящо силно японския поп кич. Компилацията като цяло не е лоша, но очевидно е, че съставителите трябва да се замислят следващия път докъде може да стига компромисът при съставянето на подобни “репрезентативни” компилации. Тази звучи така, сякаш слушаме два напълно различни диска.
- - - - - -
Robert Cray: Time Will Tell
Sanctuary/SMF, 2003
блус
***
Продукцията на този музикант излиза в един стабилен двугодишен ритъм и след Shoulda Been Home от 2001 г. беше време едно от големите имена на блуса да ни зарадва с нов албум. С купчинката “Грами” отличия, които получи за Strong Persuader от 1986 г., именно Робърт Крей в голяма степен бе отговорен за онази блус вълна, разразила се към края на 80-те. Макар и със своя соул ориентиран блус стил Крей често да дразни пуристите, този път музиката се отличава с типичното за автора мемфис звучене, на което не е успял да повлияе нито щрайхът, нито дори и електрическия ситар, които ще чуем в новия албум. Все пак Робърт Крей не би бил Робърт Крей ако и тук нямаше изненади - като чудесен пример за това може да служи отличаващата се с карибско реге звучене композиция Distance Shore.