Отсъствието от челната десетка в тазседмичната класация на най-гледаните филми в САЩ на последното творение на Дейвид Мамет - Spartan, и замяната му с три нови попълнения, чиито кратки рекламни клипове подсказаха амбициите им за касов успех, доказа, че аудиторията остава вярна на развлечението и отдава все по-малко време, средства и усилия да превърне киното в естетско и интелектуално изживяване.

Първият премиерен филм Dawn of the Dead е римейк на продукция от далечната за повечето зрители 1978 г. Историята, доколкото я има, е на група оцелели от неизвестна епидемия, които се укриват в супермаркета на едно забравено от бога градче. "Заразата" дава втори живот на мъртвите и ги превръща в жадни за кръв и последователи зомбита. За по-голям съспенс е прибавена и способността им да се множат по неизвестен начин, а за да не се губи "забавният" момент, не е забравена и способността на зловещите създания да си спомнят колко хубаво и социално занимание е пазаруването. В крайна сметка всички се втурват към супермаркета, от който впоследствие решават да бягат към митичния незаразен остров. Битките със зомбираните врагове с афинитет към пазаруването и опитите за придаване на драматичност на сцените на близост и спомняне вероятно са изглеждали потресаващо добре през 70-те години, но днес те не впечатляват достатъчно. Филмът Dawn of the Dead обаче се възкачи начело на боксофиса, вероятно подпомаган от носталгично настроени зрители и децата им, които със сигурност са прекарали сто забавни минути в киносалона.

Отвъд това обаче Dawn of the Dead не носи нищо запомнящо се, макар че точно такава е амбицията на другата премиера - Taking Lives, с участието на съблазнителната Анджелина Джоли ("Лара Крофт"). Този път Джоли, която претендира да подбира внимателно сценариите си, е профайлър за ФБР. Тя е извикана от канадските си колеги, за да помогне за изготвянето на портрета на сериен убиец, който променя идентичността си, като взима тази на всяка нова жертва. Това е завръзката и ако гледате внимателно (което не е задължително), ще разберете кой е престъпникът още в самото начало. Добрата новина е, че като пренебрегнете ужасяващата предвидимост на филма (според мен понякога тя е за предпочитане пред нелепите лупинги на нечие съзнание, усърдно стремящо се да демонстрира оригиналност), можете наистина да му се насладите. Джоли е очарователна и дори би могло да се каже, че прави силна роля. А за неизкушените от нея остава удоволствието да видят на едно място Итън Хоук ("Гатака"), Кийфър Съдърланд ("Телефонна клопка"), Чеки Карио ("Нострадамус"), Джина Роулъндс ("Грейс и Глория") и Оливие Мартинес ("Хусар на покрива"), които сякаш се появяват в сцените само за да подчертаят присъствието на Джоли.

Черешката в тазседмичната торта обаче е последното премиерно заглавие - Eternal Sunshine of the Spotless Mind. Филмът по сценарий на автора на невероятния "Адаптация" Чарли Кауфман е с участието на Джим Кери ("Шоуто на Труман") и Кейт Уинслет ("Титаник") и... е впечатляващ. За да бъда по-ясна - представете си 50 First Dates, но с добър сюжет и страхотни актьори с огромен артистичен потенциал. Историята е приблизително същата, но крие онази смесица от необяснима радост, примесена с тъга и посолена с хумор, с която зрителите запомниха "Адаптация". Клементайн (Уинслет) си е направила "операция на спомените" и живее, без да връща в съзнанието си тежките моменти от съжителството си с Джоуъл (Кери). Той пък решава да последва примера й в най-крайната възможна форма - като изтрие приятелката си изцяло от своята памет. Със задействането на процеса обаче Джоуъл не само не я забравя, но и се връща трайно и почти параноично в онзи преломен момент, когато страстта му към нея е била необяснима и необуздана. Медицината и експертите са безпомощни, а красотата на това изживяване може да бъде описана само чрез сетивата на зрителя. Така че - гледайте този филм, защото просто не може да се разкаже.