Поезията на насилието

Поезията на насилието

Дългото очакване приключи. Запленените от визията на първата част на Kill Bill ликуват, защото на голям екран вече е вторият филм от кървавата поредица. Според почитатели на този жанр, който спокойно може да бъде наречен "Тарантино", Kill Bill Vol.2 е по-пленителен от първата продукция. Причините вероятно са толкова, колкото и баталните сцени във филма, но като цяло Kill Bill Vol.2 дава на зрителите онова, което началото на поредицата не предостави - минало.

В този филм най-сетне разбираме кои са и за какво се борят главните герои - Булката (Ума Търман) и Бил (Дейвид Карадайн), и кой докъде е стигнал по пътя към собственото си приемане и духовно израстване. Макар че по пътя на отмъщението, по който така устремено върви любимката на Тарантино, едва ли има много моменти, в които да спре и да си зададе въпроса къде отива. Поне така биха помислили непосветените в оплисканата с емоции и кръв мистерия Kill Bill. Може би точно за тяхна радост във втората част са поканени Майкъл Медсън и Дарил Хана, които разведряват заредената с ярост и лудост атмосфера с ненатрапчив хумор (отново ала Тарантино).

Отвъд това Kill Bill (и 1, и 2) е сюрреалистично творение за живота и страданието, прекрасно пресъздадени на екрана от невероятен актьорски състав, в чийто център грее звездата на Търмън - по-пленителна и завладяваща отвсякога. Филмът прави история, като припомня най-добрите образци в жанра. Нещо повече той разрязва по диагонал рамката на суперпродукцията, за да вкара в пукнатините философия, житейска течност и дори хумор, макар че филмът си остава непрепоръчителен не само за деца и подрастващи, но и за хора със слаби нерви.

Без претенции да достигне мащабността и внушителността на Kill Bill Vol.2, е второто премиерно заглавие в американския боксофис. По ирония на съдбата обаче и The Punisher третира тематиката ужас в реални пропорции. Този път историята е за агента под прикритие на ФБР Франк Кесъл, чието семейство е жестоко убито точно преди той да се оттегли. Самият той също е мишена, но успява да оцелее, за да заживее с мисълта за мъст. Основният му враг е изигран от Джон Траволта, чието превъплъщение в злодей носи специфичния му почерк на пенсиониран танцьор под музиката на "Би Джийс". В интерес на истината обаче Траволта е едно от малкото качествени неща в този филм, базиран на неособено популярен комикс, който изобилства от мрачно, откровено и безсмислено насилие, граничещо със садизъм и безцелна агресия срещу целия свят. Създателите на The Punisher вероятно са търсели емоционален отдушник под формата на 16-милиметрова филмова лента. Зрителите също биха могли да го открият, ако не побързат да напуснат киносалона заради умишлено монтирания натурализъм, бликащ от екрана.