Йорданка Иванчева е инициатор и организатор на гостуването у нас на световноизвестните аржентински танцьори на танго Алехандра Мантиняни и Габриел Мисе. Заедно с оркестър "Типика Империал" в сряда започнаха поредица от представления във Варна, Плевен и Пловдив. В София концертът е на 16 май в зала 1 на НДК.

Иванчева е ръководител отдел "Корпоративни комуникации" в банка Биохим - генерален спонсор на Европейския музикален фестивал, в чиято програма е гостуването на аржентинските артисти.

Родена е в Пловдив, където завършва английската гимназия. Учи в американския университет в Благоевград специалност журналистика, маркетинг и комуникации.

Започва работа в представителството на италианската компания "Фереро". След това създава агенция за уеб маркенинг "Цунами". Решава да направи завой в кариерата си и учи моден дизайн в Милано с мисълта да създава дрехи за танго - идея, която по нейните думи все още е замразена. Връща се към професията на рекламист като акаунт директор на рекламната агенция Publicis. От февруари 2003 година работи в банка "Биохим".

С танци се занимава от ученичка. През 2000 г. се включва в първия и засега единствен курс по аржентинско танго на Чавдар Крумов - човекът, който популяризира танца в България. С него стават най-добрата двойка изпълнители на танго в България.

Като всички тангерос пътуват много и естествено стигат и до Буенос Айрес, където всяка година се организира фестивал на тангото. По време на тазгодишния фест обират овациите на аржентинската публика на демонстрация на семинар за танго и за тях пише известното аржентинско списание "Парати".

Заниманията с танца започва от любопитство. "Моето танго е драматично, обляно в нежна страст, чувствено, носталгично, като спомен за неутихнал блян. Предизвикателството в него е поведението на дамата - лирична, може би фатална.

Тангото отключва женствеността. Трябва да се научиш да се отпускаш и да разчиташ на кавалера. Това е трудно за "мъжките момичета" и за човек, свикнал, че трябва да държи нещата от всекидневието под контрол. Трябва да преодолееш желанието да предвиждаш, какво ще се случи. Това изисква да промениш начина, по който гледаш на живота", казва тя. Според нея най-голямото удоволствие идва от усещането, че можеш да се отпуснеш в ръцете на кавалера, а най-силното преживяване е да достигнеш такава хармония с другия, че да танцуваш със затворени очи. Всяко танго е като първо, никога не се повтаря дори с един и същ партньор. "Това е психологическа игра. На някои хора им изглежда невероятно, че може да се импровизира в синхрон без предварителни схеми", обяснява Иванчева и добавя, че както в живота, не с всеки се получава. По думите й заниманието с танго я променя изцяло, прави я по-мека и търпелива. "Ставаш по-чувствителен, развиваш интуицията си, обръщаш внимание на детайлите. В тангото има много дълбочина и започваш да улавяш нещата, които са повърхностни и преходни."

Много хора се изненадват как успява от корпоративен служител да влезе в ролята на темпераментен танцьор. За нея обаче няма противоречие. Танцът я отпуска и концентрира, освобождава я от стреса

Противно на разпространеното мнение, че работата в една банка задължително е скучна, казва, че в Биохим се цени отвореното съзнание и въображението и затова заниманието с танго много й помага. "Този танц е безкраен извор на творческо вдъхновение, защото постоянно импровизираш. За работата ми, свързана с реклама, е важно да запазя творческия си дух, за да съм на вълната на хората, които създават рекламите, и да мога да обсъждам качествено творчески предложения. Културата на танца е много топла и ме научи да намалявам дистанцията в общуването. Колкото по-човешки са отношенията, толкова по-лесно стават нещата", казва тя.

В София вече има общество на тангото.

Неговите членове се събират всяка неделя в заведението Before&After на столичната ул. "Христо Белчев", където обстановката е много подобна на тази в аржентинските салони. Идват хора на различна възраст и с различна професия, събират се по 30-40 човека. За да се включиш в танците, не е необходимо да си напреднал и можеш да вземеш урок за въведение. Тук се спазват същите правила като на танците в Аржентина - мъжете канят дамите с намигване или с кимане към дансинга. На милонга (партито, на което се танцува танго) не можеш да отидеш облечен всекидневно.

Обувките трябва да са с подметката от гьон, за да се плъзгат по пода, токът да е точно в средата на петата, да е тънък и висок. Това е танц, който изисква елегантност. Дамите са с рокли или поли с дълбока цепка, защото крачките се правят от чатала. Костюмът трябва да е по тялото и да е стабилен, защото прегръдката е много плътна. Кавалерите са с риза и панталон.