Летният киносезон започва в петък със световната премиера на древногръцкото приключение “Троя”. Може да се почувствате горди от факта, че във финалните надписи са изброени имената на десет българи, участвали в създаването на сложните каскади, между които Асен Асенов, Димитър Дойчинов и Иво Кехайов. Музиката към епоса звучи още по внушително с българските фолклорни мотиви и божествените гласове на Десислава Стефанова и Таня Царовска, подкрепени от български хор. След като гледах преди месец “Страстите Христови”, а сега и “Троя”, започвам да придобивам усещането за истински десант на родни творци на холивудската арена, а дано това е да е само началото.

Лентата е толкова грандиозна, колкото може да бъде една история, разказана с помощта на $200 млн. Истински летен хит, който не е обременен от претенции за тежки академични награди и в същото време минава отвъд границите на стандартните “тупалки”. Когато на екрана се бият многохилядни армии, получавате екшън, а когато един срещу друг се изправят могъщи воини, имате драма. В “Троя” има и от двете, въпреки, че солидното изграждане на основните герои дава емоционален заряд, който не може да бъде получен само със средствата на баталията.

Омировата “Илиада” никога не е била успешно екранизирана с изключение на един блед в драматургично отношение опит от средата на 50-те години. Сценаристът Дейвид Бениоф е успял да компресира огромното произведение, като в хода на своята работа е приел няколко компромиса в полза на стегнатото действие и интересите на съвременната аудитория. Едва ли ще се намерят много критици на достоверността на сюжета предвид факта, че “Илиада” трудно може да се нарече изключително популярно произведение. Факт е, че всички знаят за Троянския кон, за хубавата Елена и нейната обречена любов с Парис и за титаничната битка между Ахил и Хектор. Останалите подробности трудно могат да бъдат описани от мнозинството.

За начало в “Троя” няма да видите боговете, които си играят с хората според своите моментни настроения. Така драмата е приземена до нивото на човешките страсти и желания, а героите много по-лесно подлежат на идентификация. Основните понятия като чест, любов и родина са разработени мащабно и техните носители говорят директно на винаги жадната за патриотизъм публика.

Историята започва отдалеч, когато алчният за власт Агамемнон превзема едно след друго гръцките царства, обладан от идеята за всемогъщество. В същото време неговият брат - владетелят на Спарта Менелай, избира друг подход и подписва мир с Троя. Но той не знае, че съпругата му - хубавата Елена, се готви за бягство с единия от троянските принцове - Парис. Злото е сторено и Менелай търси подкрепа от могъщия си брат, който само чака повод за война. Гърците стоварват пред троянската крепост над хиляда кораба и започват битка, която се изражда от конфликт на честта във война на отмъщение, алчност и неукротими емоции. Основните герои според режисьора Волфганг Петерсен са Ахил - предводителят на мирмидонците, който не се кланя на никого и е неустоим на бойното поле, и Хектор - бранителят на Троя. Разумът и емоцията са поставени в центъра на титанична битка, чийто край е предизвестен. Останалите събития малко или повече остават на втори план, в който се губят и внушителните битки между враждуващите армии, и пламъците, които поглъщат великия град на брега на Егейско море.

Планът за спечелването на сърцата на зрителите включва и пищен актьорски състав, който ще подкоси краката на дамите и ще впечатли мъжете с бойна хореография, невиждана от години насам. Начело е Брад Пит, който за първи път от много години се появява в откровен холивудски летен хит и е призван да поеме най-голямата част от отговорността за успеха. Пит прави това, което прави най-добре, той е неконтролируем, подчинен на чувствата и безмерно алчен за слава. Неговият Ахил може и да не говори с изискан английски акцент, но затова пък има най-смъртоносния удар с меч в историята.

На втора позиция в ролята на съвестния и суперположителен герой Хектор е австралиецът с хърватски произход Ерик Бана. След провала на “Хълк” актьорът доказва, че може да се оправя повече от добре и е само въпрос на време и точни филми, за да се изстреля в звездната стратосфера. За Орландо Блум (Парис) и Даян Крюгер (Елена) мога само да кажа, че са доста семпла двойка, а и създателите не им оставят много време да разгърнат потенциал. Блум отново хваща лъка - оръжие, което той познава великолепно и което, както ще видите, води до развръзка. Както при всеки епос, и тук не е минало без гръмовното присъствие на британските актьори, сред които се откроява малка група, която за последно сте гледали в “Смело сърце”, а сега с променени прически и твърдо шотландско произношение размахва древногръцки мечове. “Троя” не се обляга много на специалните ефекти по отношение на битките. Всичко, което ще видите, е в голяма степен истинско и е плод на огромните усилия на цял легион от майстори на военното изкуство. В това отношение лентата е много далеч от “Властелинът на пръстените” със своите стилизирани и красиви военни маневри. Създателите на “Троя” не взимат страна в поднасянето на събитията. Всеки може сам да прецени и отсъди чия страна да заеме, а съответно и какви изводи да си направи.