Изборът на актьорския състав за даден филм никога не е лесно начинание. Трябва да се изберат и намерят точните изпълнители за всяка роля и режисьорът трябва особено да внимава по отношение на екранното взаимодействие на централните персонажи.

Дребни подробности като напасване на работни графици и изисквания за космически хонорари могат лесно да обърнат колата.

Понякога цялото упражнение се изпълнява безупречно, въпреки че всички са дълбоко подозрителни в началото (само си спомнете Джон Траволта и Самюел Джаксън в "Криминале"), а понякога просто не се получава (Дженифър Лопес и Бен Афлек в "Трудна свалка").

Има и трети вариант, в чиито измерения попада премиерният "Старски и Хъч", където древният според съвременните представи телевизионен сериал е опакован наново, за да попълни черните идейни дупки на холивудските продуценти, според които е достатъчно да имаш на екрана Бен Стилър и Оуен Уилсън, за да се получи модерната и иронична визия, гарантираща интереса на аудиторията днес.

Прашният телевизионен сериал, споменат преди малко, не е видял бял свят в България, защото в средата на 70-те години единствената държавна телевизия повтаряше до припадък "Седемнайсет мига от пролетта" или нещо подобно. Може и да е било за добро, защото стандартната ченгеджийска драма, където доброто и лошото ченге си разменят отбрани премъдрости в процеса на разкриването на поредното ужасяващо престъпление, е щяла да дойде в повече на средностатистическия член на партията.

Другият положителен ефект на незнанието е, че не можете да сравните злоумислените деяния на сценариста и режисьор Тод Филипс, който заедно с цяла орда хайдути е използвал оригиналните герои за поредица дебелашки шеги и закачки. Геговете включват класически диско хитове на чийто фон главните герои се развихрят под одобрителния кикот на тинейджърите, които вече знаят на какво да се смеят след рециклирането на друг подобен сериал (Ангелите на Чарли).

За щастие "Старски и Хъч" не включва само физическите елементи на комедията в стил "Голият пищов", Стилър и Уилсън са преминали този етап в своите кариери, а и са твърде интелигентни, за да се повтарят до втръсване. Както може да се досетите, Стилър е Старски - жлъчният партньор на излъскания Хъч, изигран от Уилсън.

Стилър разработва модела на идиота, наложен от него в "Ах, тази Мери", като скъсява времето за реакция в критичните моменти, където поднася репликите с каменна физиономия и извежда изкуството на гега до нови висоти. Оуен Уилсън в общи линии прави същото, но само че за основа използва натрупания материал от "Шанхайско слънце". Героят му е прототип на небрежния баровец, който използва поне кило гел на седмица, любимец на жените, плъзгащ се лековато по повърхността на морето, дълбоко до коленете.

Зрителите се запознават с него, когато се готви да обере пункт за залагания, и когато нещата не потръгват много добре, той произнася ключовата реплика "Винаги съм се водел от своя теория за работата на полицията - ако не можеш да си против тях, стани един от тях." Сцената е истинско попадение.

Скоро след това Хъч вече е преминал във вражеските редици и рутината на полицейското ежедневие е променила навиците му, въпреки че за негов партньор е определен Старски. Двамата се разбират като куче и котка, но все пак балансът е постигнат в течение на трудното разследване на убийство.

Тук са намесени наркотици, което едва ли е голяма новост, но по важното е, че следите водят до Рийз Фелдман, чийто леко флегматичен вид е пресъздаден без проблеми от Винс Вон. Епизодите, в които тримата се срещат и разчистват сметки, са може би най-добрите във филма, а историята с кръщенето на щерката на Фелдман е пълна с толкова хаотични моменти, че едва ли ще ви остави безразлични.

"Старски и Хъч" може да се похвали с участието на още дузина известни лица (Уил Фаръл, Снууп Дог, Джулиет Луис), но техните появи са белязани от липса на въображение и употреба под общия знаменател.

Истината е, че лентата е изцяло обсебена от Стилър и Уилсън, чиито шегички може и да не са винаги от най-смешните, но поне няма да угасят вашата усмивка. Дружбата между двамата изглежда искрена и откровена, а заигравките с полицейските клишета са повече от добри. "Старски и Хъч" може да ви изглежда малко странен, но все пак е комедия, а те не се появяват всяка седмица.