Писателят Мирча Картареску беше в България за представянето на книгата си "Лявото крило" от издателство "Парадокс", която е първата част от все още недовършената му трилогия “Ослепително".

Картареску е смятан за един от живите класици на съвременната румънска литература и нейния най-популярен представител в чужбина. Той е ценен високо като поет, белетрист, есеист и литературен критик. Роден е през 1956 г. в Букурещ, където завършва факултета по румънски език и литература. Преподавател е по литература в Букурещкия университет. Защитил е дисертация за румънския постмодернизъм. Книгите му са издадени на повече от 10 езика, а в Румъния през последните години са продадени над 70 000 екземпляра.

Книгата "Лявото крило" е публикувана от две френски издателства, преведена е в Унгария, в момента се подготвя издаването й в Германия, а до края на годината ще се появи и в Швейцария.

 

- - - - - - - - - - -

 

В: Къде в творчеството си поставяте трилогията “Ослепително”?

 

-Това е амбициозна книга, на която много държа. С нея се опитвам да кажа всичко от по-ранните ми текстове, всичко, което съм научил за себе си, за хората и за вселената. Досега съм написал два тома, а до две или три години ще приключа последния. "Ослепително" е един мистичен роман на видението. Мистиците от всички времена са използвали за символ на мистиката ослепителната светлина. Това е светлината, която предвещава една епилептична криза, светлината на преображение Господне на Таворската планина, светлината, която чувства поетът, когато създава един красив стих

 

В: За кого е написана тази книга?

 

 

- За човек, който прилича на мен, защото всеки писател търси в читателя брат близнак.

 

>В: Книгите ви се отличават с оригинална образност и стил, как успявате да се спасите от баналното?

 

- Западните писатели пишат по рецепти, които да им осигурят успеха. Ние от Изтока имаме преимуществото на изолираността и неизвестността. Смятам че в центъра на всяка моя книга е вътрешната свобода.

 

В: Необходимо ли е да сте в определено състояние на духа, когато пишете?

 

- В днешно време в Румъния е почти невъзможно да се пише, защото, за да припечелваш хляба си, трябва да работиш много сериозно и нямаш необходимото душевно спокойствие за творчество. Аз имах привилегията да създам тази книга в чужбина. Първия том написах като лектор по румънски език в амстердамския университет, а втория в Берлин, където за година и половина спечелих две стипендии.

Пиша само сутрин, два часа на ден, два или три пъти седмично. Пия много кафе, но никога алкохол.

 

В: Мислите ли за успеха, докато пишете?

 

- Не, никога не мисля за това. Комерсиалният успех не е работа на писателя и не може да се смята за негово постижение. Един писател е успял, когато е казал собствената си истина. Ако се спечелят пари от това, е добре. Не съм писател от супермаркета - не държа да продавам милионни тиражи.

 

В: За какво не можете да пишете?

 

 

- За много неща. Не познавам сам себе си достатъчно добре. Имам много забранени стаи в своето съзнание и писането е опит да разчупя тези катинари. Някои успях, а за други ще трябва да поработя още доста.

 

В: Смятате ли, че един писател трябва да има мениджър, за да се продава добре?

 

 

- Убеден съм, че писателят от едно ниво нататък има необходимост от мениджър. Засега аз нямам агент, въпреки че съм имал предложения. Агентите ми по света са моите преводачи.

 

В: Защо толкова малко източноевропейски писатели са популярни на Запад?

 

 

- Един писател от Източна Европа може да успее там със страшно много късмет, с много настоятелност и с помощта на приятели, които са преди всичко преводачите. Западните издателства нямат особено желание да публикуват източноевропейски автори. Трябва да бъдат убедени, а тези, които могат да го направят, са преводачите. За да има успех, източноевропейският писател трябва да бъде много по-добър от западните си колеги.

 

В: Какви са вашите прогнози, как ще се промени литературата?

 

- Темите са едни и същи от хиляди години. Ще се променят само методите, по които се осветляват, ще се сменят декорът и реквизитът, защото очевидно сме в нов свят - виртуален, на масмедиите. Човек сам по себе си няма да се промени - ще обича, ще страда, ще живее и ще умре, както по времето на Омир.