Холивуд подхваща и японската история с "Последният самурай"
В краят на XIX век времето на самураите изтича. Япония се модернизира, като телеграфните стълбове и железопътните линии са носители на прогреса, но застрашават ценностите и правилата, заради които древните войни живеят и умират от столетия. Самураите обаче отказват да бъдат част от американизирането на своята страна и живеят като отшелници в изолирано селище, където спазват своите закони и неписани правила. Лидерът на самураите Кацумото (Кен Ватанабе) обаче няма да се предаде без бой.
В същото време ветеранът от войната с индианците в Америка капитан Нейтън Алгрен (Том Круз - "Мисията невъзможна") дави в алкохол спомените за масовите убийства на невинни жени и деца. Пътищата на двамата войни се пресичат, когато младият японски император, подтикван от американските интереси, насочени към разрастващия се японски пазар, наема Алгрен да обучава първата модерна наборна японска армия.
Уверени в успеха заради модерното въоръжение ръководителите на войската хвърлят неподготвените селяни срещу малобройният отряд на самураите. Въоръжени само с мечове и лъкове, но отлично подготвени, наследниците на древните императорски войни разбиват добре оборудвания противник, а Алгрен е пленен. Въпреки че е третиран като роб, американецът е впечатлен и повлиян от срещите си със самураите. Техните безкомпромисни убеждения му напомнят за това какъв е бил самият той.
Някъде в суровите равнини край бреговете на Уашита Алгрен е загубил душата си, но в Япония е на път да я намери отново. Опитните самураи в селото ще го научат на японските бойни изкуства, а когато ги опознава, циничният американец разбира, че срещу него не стоят диваци с лъкове, мечови и тояги, а достойни, мъдри и благородни хора.
"Последният самурай" е посветен на вечните категории чест и достойнство, като съчетава блестящо баталните сцени и драмата на отделните герои. Лентата би могла да бъде пресъздадена като поредния плиткоумен холивудски блокбастър, но не тръгва по тази плоскост, а обединява най-доброто от филмите за самураи на Акира Куросава, екшъна и драмата. Резултатът не впечатли особено американската критика и "Последният самурай" не взе "Оскар". Разочароващи бяха и приходите от билети в САЩ, но японците харесаха лентата, а това говори достатъчно за достойнствата на филма.
Не може да не се отбележи и играта на Том Круз, който в подготовката на ролята в продължение на месеци учи японски, качва мускулна маса и килограми, овладява бойните изкуства и изучава културата на самураите.
За съжаление и в "Последният император", както и в много други американски филми има детайли, които развалят общото добро впечатление. Най-дразнещ е патетичният финал с насилен хепиенд, без който филмът би бил много по-стойностен, но не трябва да забравяме, че в Холивуд той се лепва по навик, но и по задължение.