Летни изкушения
с участието на Бен Стилър ("Зулендър", "Запознай се с нашите", "Ах, тази Мери"), "Терминалът" зае втора позиция в класацията на най-гледаните филми в САЩ, макар че обра овациите на по-сериозно настроената част от аудиторията. Наблюдателите побързаха да определят филма като касов провал, базирайки разсъжденията си единствено върху представянето му в премиерната седмица. За други обаче "Терминалът" има неексплоатиран потенциал и напук на установеното през последните години правило, че едва 5 от 100 филмови продукции "връщат" инвестициите си по време на кинопрожекциите, му вещаят успех.
Достатъчен за него е сюжетът - любопитен, необичаен и запомнящ се. Филмът разказва историята на един източноевропеец, напуснал родината си във вихъра на политическата й слабост. Той пристига със самолет в Ню Йорк, за да разбере още на летището, че страната, в която е роден и израснал и чийто гражданин е по документи, вече не съществува. Единственият му изход е да остане на терминала и да заживее там - на мястото, където житейският му кръстопът иронично се припокрива с реалността.
Главната роля е поверена на Том Ханкс, от което според различни възгледи филмът печели или губи много. Важното е, че подобен сюжет се ражда рядко и още по-рядко достига до вниманието на публиката. А самият факт, че продукция като тази все пак завоюва второ място в боксофиса, говори, че зрителите жадуват за по-различни заглавия и истории. За неща, които са колкото абсурдни на пръв поглед, толкова и ужасяващо реални след известен размисъл и полет на фантазията. Или пък прелет през биографиите на хора, преживяли подобни събития в недалечното минало.
Естествено лятото не дава право на филми от ранга на "Терминалът" да се възкачат на челна позиция в приоритетната листа на аудиторията. Това е задачата на продукции като Dodgeball: A True Underdog Story - забавна история за усилията на група приятели да извоюват правото на съществуване на един независим фитнес салон в морето от вериги от актуални зали за поддържане на тонуса и фигурата. За целта те се записват в спортно състезание, в което ще открият мащабите и измеренията на приятелството си и ще затвърдят впечатлението, че времето за премиерата на филма е избрано перфектно.
Същото важи и за третата премиера за изминалата седмица. Тя беляза завръщането на голям екран на "вечния майстор на комичните бойни изкуства" Джеки Чан. В "Около света за 80 дни" (Around the World in 80 Days) той отново прави комедия и отново превръща сюжета в хонконгски дериват на суперпродукция. Историята е известна на всеки, който поне веднъж е разгръщал книгите с великолепните истории на Жул Верн. Разбира се, времето е "запазено", както и общото приключенско настроение, макар че едва ли някой си е представял, че Паспарту ще бъде главно действащо лице в историята.