Меломан
ECM/Дюкян меломан, 2004
джаз
***(*)
Evening Falls е дебютен албум за ЕСМ на норвежкия китарист Джейкъб Йънг. Увлечен от джаза под влияние на баща си, американец по произход, той се обучава в New School for Jazz and Contemporary Music в Манхатън при Джим Хол и Джон Абъркромби. Впоследствие записва албум с певицата Карин Крог и свири в норвежки клубове с хора като Нилс Петер Молвер, Тригве Сейм и Ярле Веспестад. Така и бива открит в един джаз клуб в Осло от продуцента Манфред Айхер, който му предлага да запише албум за ЕСМ. Не след дълго се ражда и Evening Falls. Групата на Йънг е съставена от няколко поколения норвежки музиканти, като най-млад е тромпетистът Матиас Айк - на 24 г., а най-възрастен е ветеран барабанистът Йон Кристенсен - 60 г. Всички композиции в диска са на Джейкъб Йънг, с изключение на една, написана в съавторство с Кристенсен. За тях китаристът казва, че са ”лирични пиеси - песни, но изпълнени с мелодична джаз импровизация”. Китарата на Йънг се съчетава прекрасно с меланхоличния тон на тромпета на Айк, а бас кларнетът на Видар Йохансен допълнително и точно оцветява въздушните пиеси. Нежната мелодия в Blue, с която започва диска, се запечатва в съзнанието и те кара не само да чуеш целия албум, но и да посягаш често към него. Чудесен албум.
Metropolitan Jazz Affair
LeMaquis, 2003
денс/джаз/нюджаз
****
Тази формация е истинско откритие, при това от ранга на St.Germain. Перфектна фузия между джаз и денсфлор, продукцията е на гребена на вълната - актуална, съвременно звучаща и най-вече различна от почти всичко подобно, издадено до момента. Макар и дебютен за триото, този албум е създаден от отличниците в двата жанра - Бруно Хорват (aka Patchworks - бас и „машини”, работил с Райнер Тръби, Гилс Питърсън, Рихард Дорфмейстер, Ник Уестън и Морфиус), тромпетиста Стефан Ронге (Paris Jazz Conservatoire) и пианиста Бенжамен Девин от групата Colorblind. Хардкор-боп тромпетът на Ронге тук е смесен с ню джаз - дийп-хаус композициите на Хорват - необичайна, но много сполучлива отвара, способна да плени сърцата и умовете на мнозина почитатели на истинската музика.
Hacienda
This Very Moment
Ministry of Sound/Universal, 2003
ню джаз
***(*)
Тук отново се срещаме с фузия на стилове, защото така или иначе нищо вече не е това, което беше, дори и когато става въпрос за едни от създателите на немската денс-флор сцена - формацията Hacienda (продуцентите Маркус Фингер и Юрген Кадел). Този път фузията е между лаундж, съвсем леко кичозен поп, латино и соул. Звукът е изграден върху вече де-факто стандарта за подобни проекти - комбинация между акустични инструменти и електронни семпли. Различното в случая обаче е, че парчетата, включени тук, са композирани за и изпълнени с акустични инструменти и едва след това са семплирани на компютър. В този проект ще чуем и великолепния вокал на калифорнийката Марлийн Джонсън. Опитът на групата от многобройните й концерти пред публика може да бъде доловен и в студийната й продукция - нещо наистина рядко за подобна формация!
Welcome To Zebraville
Le Maquis, 2004
лаундж
***(*)
Една съвсем млада група с необичайно интересен стил и голям потенциал. На последния Printemps de Bourges публиката бе сериозно изненадана от техния звук, безкрайно далеч от стереотипите и обичайното за този поп фестивал звучене, а също и от едни странни, но много забавни вибрафонни интродукции. Тях може да чуем и в едноименния албум на групата - Welcome To Zebraville. И не само тях, тук попадаме в един странен свят с атмосфера от нискочестотен дъб, френски и английски текстове, поп-рок аранжименти, горе упоменатите спейс-вибрафони и сайко-поп-кич вокал, за да добие всичко леко смахнат, но много симпатичен и забавен оттенък. За съжаление на мнозина доскоро този албум можеше да се намери само в „бутиковия” японски лейбъл Rambling Records. Това вече е поправено и отскоро за Франция и Европа дискът е дистрибутиран от Le Maquis.