"Интеграция". Тази толкова чужда на българина дума става все по модерна и често употребявана, когато става въпрос за улесняването на живота на хората с увреждания, здравословни или финансови проблеми. За приемането от обществото на различните, Европа, а и държавата, дават немалко пари, но реалната полза е спорна и със сигурност недостатъчна. Отговор на въпроса защо се получава така, че добрите намерения в повечето случаи не се реализират, дава едно от премиерните заглавия във видеоафиша тази седмица - "Радио" (Radio, Columbia Pictures, 2003 г. - "Съни филмс").

Без поучително размахване на пръст, без цинизъм, но и без изкуствен патос, филмът ненатрапчиво налага тезата, че приобщаването на хората в неравностойно положение зависи от отделния човек, а институциите могат само да помогнат, или поне да не пречат.

"Радио" разказва истинската история на Джеймс Робърт Кенеди (Куба Гудинг-младши - "Джери Магуайър") - умствено недоразвит чернокож младеж, взет под закрилата на един треньор по американски футбол. Всеки ден, бутайки количката си от супермаркет, в която товари намерените по улиците полезни предмети, младежа обикаля малко американско градче. Повечето хора не го забелязват, други му се подиграват, а трети демонстративно го избягват. Най-ценната собственост на Джеймс е едно портативно радио, непрестанно долепено до ухото и тъй като никой не знае неговото име той става популярен като Радиото.

След като подопечният му футболен отбор подлага на тормоз свития младеж, треньорът Джоунс (Ед Харис - "Полак") се заема с нелеката задача да помогне на Радиото да се отвори към света и да промени нагласите на съгражданите си към странника с количката. Постепенно Джеймс става любимец и талисман на целия отбор, а не след дълго с беззлобната му усмивка спечелва симпатията на почти целия град...

"Радио" е от силните филми създадени по действителен случай. Сценаристът Майк Рич, който има нюх към подобни сюжети още от "Да откриеш Форестър", попада на интересната история на Джеймс Кенеди в списание Sports Illustrated. От статията научава, че Радиото не само успява да се сближи с хората, но и любовта му към футбола и желанието да се развива, са го превърнали в успешен треньор по американски футбол на училищния отбор.

Документалните кадри в лентата, показващи истинския Джеймс Кенеди, пък разкриват до каква степен Куба Гудинг е успял да влезе в кожата на своя герой. Обещаващата чернокожа звезда, която вече има "Оскар" за изпълнението си в "Джери Магуайър", е невероятна в пресъздаването на терзанията и радостите на Радиото, възпроизвеждането на неговите типични движения и отварящата сърцата на околните усмивка. На ниво е и Ед Харис, който въпреки четирите номинации, все още не е имал щастието да прегърне златната статуетка.

Режисьорът Майк Толин, станал популярен с документалния си филм за легендата на бейзбола Ханк Аарон, снима "Радио" красиво, едно към едно, без маски, грим и специални ефекти. Получил се е невероятно приятен филм, който по нещо напомня чистата доброта на "Невероятната съдба на Амели Пулен". Също като след френския филм, на зрителя му се иска да е малко по-човек поне за няколко дни и да свърши някое добро дело.