Меломан
Rarum Series
ECM/Дюкян Меломан, 2004
джаз
***
Селекция в един диск от записите за ЕСМ на барабаниста и композитор Джак ДеЖонет е доста трудна работа. Но не и когато с нея се заеме самият ДеЖонет. В серията Rarum той ни представя умело подбрани и добре съчетани пиеси от негови записи като лидър и сайдмен в многобройните и разнообразни издания на ЕСМ. Колекцията започва с Third World Anthem от албума от Special Edition 1984 и след това скача на запис от 1997 - Jack In. Но ДеЖонет има свои сериозни основания, за да предприеме тази шеметна разходка във времето. За подредбата на парчетата и за техния подбор талантливият барабанист пише подробно в книжката към диска.
Естествено той не е пропуснал да включи How's Never от Gateway и две пиеси от Pictures. В диска могат да се чуят изпълненията му с Кийт Джарет, Лестър Бауи, Дейвид Мъри, Джон Абъркромби и Мик Гуудрик. ДеЖонет искрено се надява, че тази колекция ще " внесе мир, топлина и радост в душата на слушателя". Е, постигнал го е.
Candido у Graciela: Inolvidable
Chesky Records/ Дюкян Меломан, 2004
кубоп
***
Двамата легендарни кубински изпълнители Кандидо Камеро и Грасиела Перес са живи представители на кубоп течението от 40-те години, в което си дават среща кубинската музика и биг-бенд джазът. Още преди Селиа Крус да си извоюва титлата "кралица на салсата", Грасиела е била известна като - "първата дама на афро-кубинския джаз". Тя дълго време е била вокалист в Afro-Cuban Jazz Orchestra, ръководен от брат й Мачито, а от 70-те години работи с оркестъра на Марио Бауса. След смъртта на Бауса през 1993 г. Грасиела се оттегля от сцената. Но когато й се обажда 82-годишният Кандидо - човек, с когото тя е работила през годините - за да я склони да да запишат албум с познати и любими песни, тя не се колебае дълго и приема. Така с помощта на неколцина добри приятели - Сони Браво - пиано, Фредерико Бритос Руис - цигулка, Еди Пералес - флейта, Анди Гонсалес - бас, и със специалната техника на Chesky Records се появява албумът Inolvidable.
Преобладаващите пиеси са болера, изпети прочувствено и изключително нежно от първата кубоп лейди. Песните на Ернандес Amor Ciego и на Арсенио Родригес La Vida Es Un Sueno са особено красиви и затрогващи. Гласът на 88-годишната Грасиела не е така силен като в разцвета на кариерата й, но е запазил топлината и дълбочината на звученето, пленила сърцата на не един и двама почитатели на кубинската музика.
Соло изявата на Кандидо в Conga Jam доказва, че за добрия конгеро възрастта не е ограничение, а чар. Двамата ветерани си партнират великолепно. Учудващо добър албум.
Tigran Mansurian: Monodia
ECM/Дюкян Меломан, 2004
неокласика
***(*)
В своите творби арменският композитор Тигран Мансуриан успява да съчетае съвременна класическа музика с традиционни арменски напеви и песни. Двойният диск Monodia, издаден в новата серия на ЕСМ, представя четири творби на Мансуриан и играе роля на своебразен портрет на композитора. Четирите произведения като че са писани специално за виолистката Ким Кашкашиан. Те представляват наситени, кратки есета върху арменския фолклор, изразени с изтънчен, модернистичен език. Напористо и емоционално е началото на Concerto for viola and orchestra - ...and then I was in time again.
Тук Кашкашиан и Munich Chamber Orchestra, дирижиран от Кристофър Попън, разкриват трагичната вглъбеност на творбата. Гръцкият цигулар Леонидис Кавакос е солист в Concerto for violin and string orchestra, a Lachrymae представлява неповторим дует между Йан Гарбарек, чийто сопрано саксофон на моменти звучи като дудук, и Ким Кашкашиан. Confessing With Faith, for viola and four voices, е изградена върху молитви от ХІІ в. на арменския поет и композитор св. Нерсес Шнорхали, а диалогът между ансамбъл "Хилиард" и виолата на Кашкашиан тук е изключително обаятелен.
Необикновената музика на Мансуриан е поверена в ръцете на необикновени изпълнители и така докосва дълбините на душата на слушателя.
Astor Piazzolla & Quinteto Tango Nuevo
Live In Colonia, 1984
Intuition/Дюкян Меломан, 2003
****
"Това е музиката на Аржентина, на Буенос Айрес - танго нуево, което ние - този квинтет - започнахме да изпълняваме през 1960 и свирим и до днес вече двадесет и пет години. През 1960 г. никой не разбираше музиката, която свирех... - нетрадиционното танго, което всички познаваха…И днес в 1984 г. те все още не разбират какво правим." С тези думи великият маестро Астор Пиацола започва концерта си в Кьолн през 1984 г. Те бегло намекват за мъките и разочарованието, което той търпи в страната на тангото - там, където през 1960 г. не могат да приемат иновативната, оригинална музика на Пиацола и не могат да му простят, че дръзва да се отклони от традицията. Именно през 1960 г. той сформира Quinteto Tango Nuevo - група, която мени членовете си през годините, но не изменя стила - танго нуево. И в това двойно издание, запис на Deutsche Welle на последния концерт от поредица изяви на Пиацола през 1984 г., представя едни от най-красивите творби на маестрото - Milonga del Angel, La Muerte del Angel, Resureccion del Angel от Suite del Angel, написана през 60-те; както и Adios Nonino, посветена на баща му и Mumuki - смешен прякор на Пиацола. Изпълнението на най-великия бандонеонист и квинтета е перфектно, вълнуващо, задушевно и омагьосващо. И виртуозно. И красиво. Чудесно издание.