Френското кино от край време се слави, като нетрадиционно, с оригинални идеи, дори провокативно. В наши дни тези определения продължават да важат в пълна степен, а поредното доказателство идва с една младежка комедия, която е на светлинни години от американските представители на жанра от рода на "Американски пай" например.

"Европудинг"(L'Auberge Espagnol, Studio canal, 2002 г. - "Съни филмс") разказва историята на Ксавие - студент по икономика в Париж, който е уреден от баща си да започне работа в министерството на финансите, веднага щом се дипломира. Единственото условие пред младежа, за да получи обещаващия пост, е да научи испански и да опознае испанската икономика. Благодарение на стипендия от популярната и у нас програма за обмен на студенти "Еразъм", Ксавие се сбогува с майка си и приятелката си Мартин (Одри Тоту - "Невероятната история на Амели Пулен") и отлита за Барселона.

В началото се адаптира трудно към живота в Испания, докато не се настанява в апартамент, в който вече живеят други седем студенти - всеки от различен край на Европа. За да делят високия наем, под един покрив съжителстват италианец, англичанка, датчанин, белгийка, германец и испанка. Хаотичното, но все пак хармонично съвместно съществуване на младите хора от различни националности, с различни обичаи и интереси помага на Ксавие да съзрее. Животът му се променя до степен, че той вече не може да се познае. Когато се връща у дома, той не е сигурен, че иска да се занимава точно с това, за което е учил.

В Европа може да има различия, но приликите също са доста, това е първата мисъл, която хрумва на зрителя, докато гледа "Европудинг". Съдете сами - добра работа се намира с връзки, бюрокрацията е убийствена, а хазяите дерат по три кожи и увеличават размера на наема както им скимне. И още, студентският живот е изпълнен с купони, секс и непрекъснато броене на стотинките(евроцентовете), а учението остава някак на заден план.

"Европудинг" неминуемо ще предизвика ефекта "дежа вю" у българските студенти, учещи у нас и по света, а техните родители май е по-добре да не го гледат, ако не искат да разберат какъв е истинският живот на техните деца.

За разбирането на филма много може да помогне и оригиналното френско заглавие - "Испанска гостилница". През 19-и век гостилниците в Испания нямали кухни и гостите си носели храна от своите краища. Общите маси се отрупвали с разни непознати екзотични вкусотии, зад които се криели различията между пътниците, но и се преодолявали вековни предразсъдъци. Хората около трапезите ставали общност. Макар и за малко. "Европудинг" е своеобразна метафора за мравуняка, наречен Европа, в който хора от различни националности постепенно се превръщат в нова мултикултурна общност.