Оркестърът на Иво Папазов "Тракия" се завърна в България на 20 август след турне в Италия, Испания и Германия. Концертите на Ибряма и музикантите му са преминали при голям успех, отбелязан възторжено от сериозната европейска преса. "Чужденците умират за нашата музика. През последните години свиря предимно в чужбина и наблюдавам реакцията на публиката, когато слуша българска народна музика - те ни уважават повече отколкото българинът. Там най-често комбинирам чисто българска народна музика с джаз импровизации и тогава публиката полудява. В Италия , Испания и Германия разбират музиката ни по-добре отколкото в България. Музиката ни е позната повече по света отколкото у нас", каза за "Дневник" Иво Папазов и допълни, че почти е преустановил концерти у нас. Отказал е участие на "Аполония". И дискове предпочита да издава в чужбина.

Авторитетният германски всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" публикува възторжена рецензия за българския кларнетист Иво Папазов и неговия оркестър. Музикалният рецензент Улрих Олхаузен пише: "Най-великият кларнетист на Балканите, патриархът на всички сватбарски оркестри, живата легенда Иво Папазов след дълга пауза и благодарение на енергичния си лайпцигски продуцент Димитър Панев най-сетне пусна на световния пазар поредния си грандиозен компактдиск. По повод мащабно европейско турне с този диск българинът тежка категория отново нахлу в съзнанието на музиколюбивото човечество. Във франкфуртската градина с палмите Папазов хвърли публиката си във възторжено удивление. На тези турнета той сякаш просвирва цялото си музикално развитие, започвайки от потосмукателния труд на сватбарския музикант, който изисква в продължение на 5 и повече часа добро настроение и порив към танци и към който Папазов е привързан до днес.

Пред "Дойче веле" Олхаузен разказа впечатленията си от българските музиканти: "На концерта във Франкфурт специални аплодисменти получи и Васил Денев, който до този момент не беше направил особено впечатление на кийборда, пое главна роля с българската цигулка, наречена гъдулка, и изсвири едно панаирджийско парче за подгряване, което ту с намигане се приближаваше към унгарския цигански кич, ту пък опростяваше ритъма, подканвайки публиката да ръкопляска. Иво Папазов поставя българския фолклор в нов контекст на симфонично многообразие и на стилизирани цитати. Невъзможните и усложнени ритмични структури, подивелите тонове, отървали се от всякакви фолклористични вериги, звуковият финес, усещането, че Папазов понякога свири на два инструмента едновременно, опияняващите импровизации на блестящо сработената трупа - всичко това е едно неповторимо преживяване. Феноменален е и барабанистът Сали Фали, който в голямото си соло по един чудотворен начин смеси спомените за такива суинг джаз бандисти като Бъди Рич или Луи Белсон с балканското чувство за ритъм, а докато свиреше заедно с останалите, така промени типичните за българския фолклор неравноделни ритми, че публиката изгуби представа къде точно се намира. Китаристът Атешан Юсимов също е забележително гранично явление. Той владее подскоците на шеметните танци с такова майсторство, каквото познаваме само от световните шампиони по бързина Джон Маклафлин и Пако де Лусия. И все пак кралската корона си остава за Папазов - звукът на неговия кларнет е ту остър, ту топъл, свирнята му - ту механична, ту бъркаща в душата."