Когато става дума за хип-хоп, Англия определено не е сред водещите страни не само в световен, но даже и в европейски мащаб. Поне досега, защото колкото и странно да звучи, новата рап сензация, която буквално отнесе целия музикален шоубизнес и успя да се настани дори в чартовете зад океана, е именно от Острова. Подгответе се за нещо, което наистина ще ви побърка - дами и господа - The Streets!

Може би се повтарям, но британците наистина са луди копелета, и този път няма начин да не се съгласите с мен. Новият албум на бандата A Grand Don't Come For Free е без съмнение нещо уникално, а за да се почувствате в рая, ви препоръчвам, докато го слушате, да се заредите с чипс и бира, и да си пуснете запис на суперспектакъла от миналия уикенд, между отборите на Арсенал и Мидълзбро (завършил 5:3). Просто съвет...

Всъщност е доста трудно да наречем The Streets "хип-хоп група". Първо, защото музиката им няма нищо общо с рап звученето, в което черната индустрия се опитва да ни удави, и второ, защото зад всичко това стои един единствен човек - новият суперидол Майк Скинър. Ако го видите по MTV, няма начин да не го познаете - слабо, 26-годишно момче, със сива качулка, бели "Найкове" и очарователен бирмингамски акцент - сякаш изваден от някоя книга на Ървин Уелш, примерно. Просто едно хлапе, израснало в сърцето на индустриална Англия, което обича да гледа футбол, да пие с приятели и да гони момичетата по баровете в нетрезво състояние. За разлика от класическата лъскава хип-хоп лирика, текстовете на Майк разказват именно за тези прости, но все пак в духа на британските традиции неща. Всъщност всяка песен си е отделна история, типична за улиците на някой работнически квартал - всичко се случва между идеалния за леки кражби супермаркет, спирката на автобуса, апартамента на дилъра, любимия клуб, ресторанта за бързо хранене, задната седалка на колата на някой приятел, Сейнт Ендрюс (стадиона на Бирмингам Сити) и обикновено завършва с джойстика на стария Playstation. Ето това е чарът на The Streets, който ги (или го, и аз вече се обърках) превръща в едно от най-интересните имена на английската ърбън сцена. Инструменталът (нека наречем така звуците, съпровождащи райминга) е всъщност експериментална комбинация между отчайващите опити на Майк да свири на синтезатор, магията наречена "компютърна програма за композиране" и вградените в сърцето на рапъра бийтове, вдъхновени от ранната UK Garage сцена. И все пак, резултатът е впечатляващ, в първия момент малко freak, но адски оригинален и зарибяващ.

A Grand Don't Come For Free е вторият албум на The Streets (след дебюта от 2002 г. Original Pirate Material) и колкото и странно да звучи, също е записан в аматьорското студио, ситуирано в спалнята на Майк, но както самият той казва "този път с по-добри микрофони". Както може би вече сте разбрали, пилотният сингъл от проекта бе Fit But You Know It, а MTV вече завъртя и втория видео клип - към тъжния heartbreaker хит Dry Your Eyes. Впечатление правят още Not Addicted (не е за наркотиците, а за пристрастяването към футболните залагания), Get Out Of My House, Blinded By The Lights... Всъщност всяко едно от 11-те парчета има своя специфичен чар и история. Един ненормално уникален, оригинален и приятен албум, естествено, стига да не ви дразни натрапчивия бирмингамски акцент.