Фанфари за Фанфан
Първият филм с това име датира от 1907 г., но данните за него са твърде оскъдни. Онова, което се знае, е само името на режисьора - Алис Ги. Следващият опит да бъде увековечен безстрашният и забавен френски момък е една непълна екранизация от 1926 г. Истинските фанфари прозвучават едва през 1952 г., когато в режисьорския стол сяда Кристиян Жак (“Петролотърсачките” с Бриджит Бардо и Клаудия Кардинале), а пред камерата застават легендарните Жерар Филип и Джина Лолобриджида.
Половин век по-късно с темата се заема и Жерар Кравчик, който не само е съименник на знаменития актьор, но е и роден една година след като филмът на Жак излиза на екран. Продуцент на новия “Фанфан” е гуруто Люк Бесон (“Петият елемент”), който е работил с Кравчик в двете продължения на “Такси” и в “Уасаби”, а това е достатъчен атестат, че филмът носи всички белези на истинското забавление и е насочен към по-младата аудитория. Допълнителна сигурност в крайния успех дава и присъствието на прекрасни актьори като родения в Швейцария Венсан Перес (“Кралица Марго”) в ролята на Фанфан и пленителната Пенелопе Крус (“Капитан Корели”) като Аделин.
Франция, XVIII в. В тези смутни времена войната вече се превърнала в най-популярния колективен спорт.
Войските на крал Луи XV се подготвят за поредна битка, но военният министър му докладва, че противниковият стан наброява 50 хил. души, а на тяхната армия не достигат 38 души, за да бъдат изравнени силите. Кралят е недоволен от избора на място за сражението - Ватерло (за него все още е рано), и настоява това да е Аквитен. В битката се включват воини от Прусия, Саксония, Ирландия, Бавария, Австрия, Англия, Испания, Шотландия (едно своеобразно европейско първенство), като всяка страна си има съответните предпочитания за съюзник.
Въпросът обаче е как французите ще съберат така необходимия им личен състав. За целта Луи изпраща свои емисари до близкото градче, където един млад красавец е изправен пред съдбоносен избор - или да се ожени за дъщерята на местния благородник, или да си навлече гнева на опозорения баща. Този млад мъж се казва Фанфан, висок е пет стъпки и половина, роден е в Париж и според днешните стандарти е плейбой не само по душа, но и по призвание. Дали ще загуби живота си или възможността да се наслаждава свободно на женската красота, след като сключи този нежелан брак, за него е все едно и той предпочита да облече мундира. Още повече, че сексапилната Аделин ла Франшиз му предрича успешна кариера в армията (поне чин генерал), брак с дъщерята на Луи, десетки замъци из цяла Франция и всякакви други благини.
Измъкнал се от капана на семейния живот, Фанфан, заедно с другите доброволци, заминава за учебния военен лагер край замъка Виллюн. По пътя те настигат кортежа на кралската дъщеря Анриет, който е нападнат от разбойници. Естествено Фанфан няма да пропусне шанса да направи впечатление и като съвестен ученик на знаменития фехтовач Кокардас успява да разбие на пух и прах недодяланите бандюги. В знак на признателност мадам дьо Помпадур, която придружава Анриет, му подарява бижу във формата на лале и тук Фанфан вижда пръста на съдбата. Но сърцето на все още желаната VIP персона се оказва добре защитено от мъжествената закрила на полската й дойка. Желанието на Фанфан да стане зет на Луи бързо се изпарява и той разбира, че всъщност голямата му любов е Аделин. Но и тук не минава без проблеми - нашият герой ще трябва да премери сили със злобния фелдфебел Фиер-а-Бра, който също иска да се ожени за екзотичната лъжегадателка. Така се стига до римейк на онази знаменита сцена на дуела на покрива, която Жерар Филип превърна в емблема на Фанфан Лалето.
Кулминацията настъпва, когато на сцената излиза коварният съветник на краля Корсини, който освен главатар на разбойниците се оказва и австрийски шпионин…
“Фанфан Лалето” е приятен за гледане филм, който пленява с изискан типично френски хумор, очарователна актьорска игра, добра режисура и заслужава да бъде възнаграден с фанфарите на признанието.