Меломан
Blue Note/Анимато, 2004
джаз
***(*)
Саксофонистът Джо Ловано е работил във всевъзможни формации в дългата си кариера. Но досега не е правил точно такъв албум - изцяло баладичен и толкова лиричен. Авангардно мислещият Ловано тук свири затрогващо красиво в компанията на великолепния пианист Ханк Джоунс, басиста Джордж Мраз и барабаниста Пол Моушън. Прочитът на стандарти като Monk's Mood на Телониъс Мънк и Countdown на Джон Колтрейн впечатлява и най-закоравелите уши. Но онова, заради което още повече си заслужава да чуете албума, е изпълнението на Ханк Джоунс - този човек винаги успява да докосне сърцето на слушателя. Пол Моушън се включва с бързи и стегнати атаки, където е необходимо, като гледа да не се натрапва излишно. Единственото нещо, което човек може да направи, след като се сдобие с диска, е да се настани удобно в любимото си кресло с чаша в ръка и да послуша тези упойващи душата пиеси.
Charlie Hunter:Friends Seen & Unseen
Rykodisc/SMF, 2004
джаз
***
В новия си проект Чарли Хънтър се връща към трио формата - заедно със саксофониста Джон Елис и барабаниста Дерек Филипс. Изглежда, че Хънтър е намерил съмишленик в лицето на Джон Елис, който не само свири точно в албума, но предлага и три авторски пиеси и е съавтор на други две. И още - свири прекрасно на флейта в Darkly, на бас кларнет в My Son the Hurricane и на саксофон, флейта и бас кларнет в Soweto на Абдула Ибрахим. Чарли Хънтър свири перфектно на своята осемструнна китара. Човек би се заклел, че свирят двама или има оувърдъбинг, но уви - това е просто Чарли Хънтър. Впечатляващата му техника не засенчва артистичните му качества. Дерек Филипс се справя отлично с поверената му поддържаща роля, а малкото му сола издават завиден вкус. Парчетата се развиват оригинално и албумът се слуша на един дъх.
Marta Gomez:Cantos de Agua Dulce
Chesky Records/Дюкян Меломан, 2004
уърлд/Колумбия
**
Младата колумбийска певица Марта Гомес има зад гърба си един албум Solo es Vivir, в който е включена песента Paula Ausente, вдъхновена от книгата Paula на Изабел Алиенде. Тази песен заслужено спечелва конкурса за най-добра песен, инспирирана от литературно произведение и бързо намира мястото си в различни компилации. Като се имат предвид тези факти, е разбираемо защо Chesky Records решават да издадат новия й албум. Акомпанирана от латиноамериканска група - Хулио Сантийан - китара, Фернандо Уерго - бас, Франко Пина - ударни и перкусия, Алехандра Ортис - вокал и перкусия, Марта Гомес излива своя микс от колумбийска кумбия и бамбуко, кубински сон, перуанско ландо и бразилска боса нова. Певицата успява да заинтригува слушателя с ясна артикулация и не лоша фраза. Радостта от живота блика от нежните стихове, но ако искате да почувствате красотата им, дори и без да разбирате езика, по-добре се посегнете към Сусана Бака, чието изпълнение на Tonada de la luna llena не може да се сравни с никое друго и определено можем да кажем - Марта Гомес има какво още да учи.
Rosanna & Zelia:Aguas-Iguais
Enja Records/Дюкян Меломан, 2004
уърлд/Бразилия
**(*)
Историята на Розана и Зелия започва в Минаш Жераиш (Бразилия), откъдето са родом, и продължава през Португалия, Финландия и Германия - там през 1993 г. правят дебютния си концертен запис и обмислят започването на собствена музикална кариера. Далеч от родното място двете певици поглеждат своите музикални корени от друг ъгъл и черпят артистично вдъхновение оттам. Елементи от всички стилове в бразилската музика - от популярната музика, фолклора от различни региони и индианската традиция до съвременния джаз и поп - можем да намерим в техните песни. Тези момичета не се стесняват да доразкрасят и без това еклектичното си звучене и с музикални късчета от други части на широкия свят, като за целта се осланят на музиканти като бандонеониста Дино Салуци, кларнетиста Клаудио Пунтин и акордеониста Тониньо Ферагути. В изпълненията им специално място заема перкусионистът Анжела Фронтера, която придава мощната динамика на бигбенд към изпълненията на дуото. Авторските текстове на песните са весели, закачливи и емоционално натоварени. За направата на Aguas-Iguais Розана и Зелия се завръщат за кратко в Бразилия, където се срещат с нови музикални предизвикателства и оригинални музиканти, някои, от които участват и в албума - като перкусиониста Паулиньо Сантош, работил с минималиста Филип Глас и с Пол Саймън за албума му Graceland. Освен това певиците са акомпанирани от струнния квартет G-Strings в две от песните - Aguas-Iguais и Ninho. Приятно мелодичен и неангажиращ, албумът може да ви развлича, докато се занимавате с нещо друго.