“Добър ден!”, каза на чист български живата легенда на кубинския джаз Ибрахим Ферер при срещата си с журналисти преди снощния му концерт в зала 1 на НДК. Превърналият се в световна знаменитост чак на 70-годишна възраст музикант бе избран да закрие деветото издание на традиционния джазфестивал MusicJam София 2004 г., организиран от “София мюзик ентърпрайсис”.

Ибрахим Ферер се появи в колоритна бяла риза с щамповани жирафи и с неизменния каскет. Въпреки своите 77 години той демонстрира ведър дух, мъдрост и великолепно чувство за хумор. На моменти говори сдържано, в други с характерната карибска емоционалност, но винаги държи да бъде максимално изчерпателен в отговорите си.

Славата? Говорете свободно, посъветва журналистите водещият вокалист на феноменалния оркестър “Буена Виста соушъл клъб”. Не мислете, че говорите с министър-председател, президент, някой учен или пък бог знае с кого. Аз съм обикновен мъж, който винаги е правил само музика.

Вярата? Вярвам в Сан Лазаро (Свети Лазар), в когото вярваше и моята майка. Бих се радвал хората да имат вяра. Сон (уникален кубински музикален стил - комбинация от испански китари, афро ритми и автентични карибски перкусии) е вяра, казва Ибрахим Ферер, а зад позлатените рамки на очилата му грейва изпълнен с топлина поглед.

Публиката? В чужбина винаги трябва да давам повече от себе си, защото очакванията са много големи. И аз давам всичко.

Музиката? Всяка музика е хубава. Единствено не обичам "музиката" на куршумите, когато има война. Може би трябва да ме е срам, но не мога да си спомня българска музика, трудно ми е да я различа от турската например. Всъщност имам много малко време да слушам музика. Внукът ми обаче със сигурност ще я познае.

Отново за славата? Става и сочи към себе си: “Вчера бях Ибрахим Ферер, преди една седмица бях Ибрахим Ферер, преди десет години също бях Ибрахим Ферер. Човек не се променя изведнъж, но има право да се радва, че днешният ден е по-хубав от вчерашния.”

Признателността? Майсторът на болерото се замисля за миг и отговаря, че винаги ще е признателен на Хуан де Маркос, който е бил ръководител на бенда “Сиера Маестра”. А също и на мениджъра си Даниел Форестано, когото дори и да иска, не може да забрави.

Старостта? Не, не, стар съм вече. Преди година ми забраниха да танцувам. Толкова съм стар, че наскоро не познах една своя песен, която бях написал преди години. Казвам им - този мисля, че го познавам, но не мога да си спомня името му.

“Буена Виста…”? Чиста музика. Тя дава любов, радост, емоции. Хората невинаги знаят езика ни, но винаги ни разбират. С душата си. Нашата музика е много сладка. Дори и на вкус.

Гласът? Нищо не правя да го поддържам. Правил съм много лоши неща - пушех много (спрях ги миналата година), пиех и имах “лоши” нощи. Но вярвам, че има нещо (поглежда на горе), което ни пази.

Фидел? Разбира се, че го познавам. Фидел е обикновен мъж - като мен, като теб. Ако искате, елате в Куба и лично ще ви запозная с него. Но ви предупреждавам - нищо не разбирам от политика, разбирам от музика.