"Страстите Христови" (The Passion of The Christe, Icon Producтions, 2004 г. - "Александра видео") е от филмите, чиито качества остават на заден план заради скандали, спорове и дискусии върху съдържането. В случая обвиненията бяха в антисемитизъм и самоцелно насилие. У нас пък акцентът беше насочен към участието на двама българи (Христо Шопов като Пилат Понтийски и Христо Живков като Йоан) в един от филмите на годината.

В крайна сметка ангажираните в полемиката около "Страстите Христови" като че ли забравиха, че става въпрос за изкуство и лентата отразява просто виждането на автора. "Страстите Христови" е точно това - авторски филм на Мел Гибсън, в който популярният актьор и режисьор показва своя прочит на най-издаваната книга на света - Библията. Проблемът с църквата и част от критиката идва оттам, че австралиецът базира филма си на текстове от евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, които разглеждат последните дванадесет часа от земния живот на Исус Христос. В библейските филми, които се произвеждат на килограм и гледаме всяка година по Коледа и Великден, точно на този времеви отрязък се обръща никакво или почти никакво внимание и в резултат се появяват благопристойни религиозни приказки за възрастни.

В "Страстите христови" разказът започва от Гетсиманската градина, където Исус отива да се моли след Последната вечеря. Предаден от Юда Искариотски, той е арестуван и върнат в Йерусалим, където е изправен пред водачите на фарисеите, обвинен в богохулство и осъден на смърт.

Следва добре позната част с римския управител на Палестина Пилат, който след като нарежда бичуването на Исус, си измива ръцете и нарежда на стражите да направят това, което тълпата иска. Тълпата вече е изминала пътя от "осанна" до "разпни го" и божият син поема с кръста по улиците на града по пътя до Голгота. На Голгота Исус е прикован на кръста и е изправен пред последното си изкушение - страха, че е бил изоставен от своя Отец...

На пръв поглед е разказана една добре позната история. Въпреки това "Страстите Христови" шокира. С реалистичните сцени на бичуването на Исус, с мъченията, на които е подложен до самата си смърт и особено с "документалното" отразяване на приковаването към кръста. Екранът е изпълнен с разранена плът и кръв, но в крайна сметка нали това е преживял Спасителя, за да изкупи греховете на човечеството.

Иначе като филмов продукт "Страстите Христови" е изпипан до най-малкия детайл. Като се започне с факта, че диалозите са на арамейски и латински - два мъртви езика, на които са говорили съвременниците на събитието, премине се през заснемането в стила на италианския бароков художник Караваджо и се завърши с великолепно композирани кадри и гледни точки. Филмът би могъл да бъде учебно помагало по монтаж, боравене с екранното време и съчетаването на образ и звук, но всички тези "подробности" се забелязват при по-безпристрастно гледане. Нещо, което едва ли е възможно, при положение че филмът разбива на пух и прах представата на милиони хора за последните часове на Христос.