Drum'n'bass телепортация

Drum'n'bass телепортация

Прави впечатление, че бавно, но все по-гордо от тъмата на българския ъндърграунд подава глава духът на drum'n'bass културата. Не мога да се похваля, че съм закърмен с електронна музика, нито съм пристрастен към родната такава сцена, но когато чуя трите буквички D,N и B от английската азбука с два апострофа помежду им, направо полудявам от инфантилна радост. Това се дължи може би на екстремно раздвижените ритми на стила и уникалната му радиоактивност при досег с всякакви други музикални образци. Честно казано, предпочитам по-агресивния D'N'B, но... ставаше дума за българската сцена. Та все по-често срещани и по-посещавани стават всякакви drum'n'bass партита. Мисля си, че благодарение на динамично-интелигентното си звучене и лесното взаимодействие с всички останали музикални стилове (от хип-хоп, през метъл, та до джаз и класика), D'N'B е звукът на бъдещето... но пак се отклонявам!

Ако хвърлим поглед в не кой знае колко голямата история на българския drum'n'bass, ще видим, че "в началото бяха R.O.B.T.F!". Бандата съществува от 1997 г. и се смята, че момчетата са пионерите на тази музика у нас. А замесените в това са съвсем познати, предполагам на всички вас. Преди да ви ги представя обаче, трябва да ви кажа, че R.O.B.T.F. е ориентирана към D'N'B, jungle и други електронни течения, но не прави DJ сетове, а използва живи инструменти и програминг. Надявам се, няма нужда да ви обяснявам подробно...

Та основната (поне за мен) фигура в в бандата е Църо - невероятният барабанист, който, освен че прави чудеса в R.O.B.T.F., е свирил още с "Ера", Crash, Alien Industry, Syco Tribe, Sheky & The Bloody Boyz. Другото харизматично присъствие е на Нуфри (пял още с Pyromania и Plastic Hi Fi, а сега - Panican Whyasker). Малкия е китаристът, зад дебелите струни се подвизава Сашко, а ZZ Mineff е отговорен за кийборда и програминга. Досега групата има издадени два албума - Robot Labs (1998) и Green Level - Live At O'Shipka (2002), а както очевидно пропуснах да ви кажа, новият им проект се казва Eco-Teleporter. Дизайнът на обложката (решена изцяло в зелено), е доста добър. Въпреки и малка, на нея е намерено място за дузина live актови снимки, както и три реда философски разсъждения на тема UFO. Включените парчета са 11 и са наистина перфектни. Звукът е буквално триизмерен, в който всеки тон има своето място и предназначение. Мелодиите са доста приятни и зарибяващи, за разчупените вълнуващи бийтове просто няма какво да говорим, а вокалите или по-скоро разнообразието им във всяко едно от парчетата са направо уникални. Личният ми Top 3 се попълва от траковете E.E. Monkeys (с любимите ми рага-креолски елементи), Those Beats (което ни телепортира в епицентъра на торнадо от типични D'N'B барабани, чинели и...!) и Rising In East (малко напомня Asian Dub Foundation саунда, но е просто уникално). Безспорният хит определено е Green Level, но и останалите съвсем не са по-лоши. Чуйте ги!