Въпреки господстващото мнение на колекционери, галеристи и художници, че у нас практически няма пазар на изобразително изкуство, неотдавна 30 рисунки на Владимир Димитров-Майстора бяха изкупени още първия ден на изложба в галерия "Българи". Според собственика на галерията Антонио Василев цените от 300 до 1000 евро са по джоба на българина. Василев никак не е изненадан от интереса към Майстора, чиито произведения винаги са се продавали добре.

Живописецът Греди Асса разделя хората, които купуват изкуство и които са рядкост, на два типа. От първия вид са тези, които смятат себе си за познавачи и колекционери. Повечето са консервативни ценители, които се ориентират към утвърдени имена, тъй като избират изкуство повече на базата на това, което са прочели или чули за него, отколкото на това, което виждат. Това са хора, които гледат на изкуството като на инвестиция, смята художникът. Купувачите от втория тип нямат информация за художници и стилове, но искат да сложат в дома си картина или пластика. В избора си те са ръководени единствено от спонтанните си симпатии към конкретна творба и, разбира се, от цената, като са склонни да платят до 500 лева. Те често избират работи на млади автори и според Греди Асса вземат учудващо смели решения.

"За жалост за клиенти е трудно да се говори, когато няма реален пазар на изкуство. Всеки купува това, което е евтино, а не това, което му харесва. Още по-рядко от живопис се купуват графики и уникати, а смятам, че хората обичат красивото и оценяват уникалността пред конфекцията", обобщава Асса.

Галеристи потвърждават, че живопис се купува най-често, докато графиката е пренебрегвана, а скулптурата заради високата себестойност остава извън пазара.

Най-скъпо в момента се продават работите на Владимир Димитров-Майстора, Иван Милев, Цанко Лавренов, Васил Стоилов. Към днешна дата техните произведения вървят от 3 до 12 хил. евро. Подобна цена не може да се иска за нито едно произведение на жив български художник с изключение на Светлин Русев, твърди колекционерът Васко Жеков. Най-търсеният живописец през 90-те години у нас е бил Златю Бояджиев. В момента на пазара са се появили много фалшификати на негови произведения, предупреждават експерти. Картини на пловдивския художник вече могат да се купят за 1000 долара.

Търговете на картини у нас са рядкост. Може да се каже, че "Аполон и Меркурий" засега е самотно явление. Досега галерията е организирала над 60 търга в столицата и провинцията. Според уредника Димитър Фицов на аукцион картината може да се купи дори на по-ниска цена. Предимството на търговете е, че ценителите могат да видят много картини по една тема или от един автор на едно място.

В Европа и Америка търговете са истинска атракция, разиграват се милиони долари. Преди 4 години в "Сотбис" се продаде голямо маслено платно на Верешчагин със сюжет боевете при Шипка. В наддаването участва и български бизнесмен, пожелал анонимност. Картината не можа да дойде в България и бе откупена за близо 2 млн. долара от германец.

Познавач на българското изкуство е най-големият колекционер на театрална живопис в света княз Никита Лобанов-Ростовски, който е експерт в "Сотбис". Той е на мнение, че на търгове у нас има какво да се предложи, но играчите в тях не са достатъчно богати. Според него фалиралите банки са притежавали много ценни картини, които са в частни колекции, без да са изнасяни на търг.

В периода на голямата инфлация през 90-те години цените на картините са били най-високи, обяснява Фицов от "Аполон и Меркурий". През 1992 г. частните банки се надпреварваха да купуват произведения на изкуството, тъй като парите, вложени в картини, се признаваха са разходи. Предпочитанията на финансистите бяха към старите майстори. Говори се, че банкерите са броили на притежателите на картини на Майстора суми, достойни за търговете на "Сотбис". Най-богата бе колекцията на Първа частна банка. Подборът е правен от изкуствоведката Весела Радоева, сега директор на Софийската градска галерия. Собственикът на фалиралата банка "Славяни" Георги Агафонов се увличаше да купува картини на историческа тема и антични паметници. Сред личните консултанти на фалиралия банкер беше историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. След фалита на банките бяха направени търгове, в които се включи и Агенцията за държавни вземания.