Меломан
Ya Basta/Дюкян Меломан, 2004
танго нуево
***(*)
Естественото продължение на непредставимо добрия албум La revancha del tango на Готан Проджект е вече факт. Inspiracion/Espiracion е напълно различен албум, но перфектно допълва разнообразния музикален свят, създаден вече от Готан Проджект в дебютния им диск. Inspiracion/Espiracion не е специално замислен и след това изсвирен албум с авторски пиеси, а диджейски сет с ремикси на класическо танго и съвременна музика, селектирани от Филип Коен Солал. Готан Проджект намират силна и най-важното непрекъсната връзка между музиката на 40-те, 70-те и днешната и това им помага да съчетаят Анибал Троило, Астор Пиацола, Пепе Брадок, дори Чет Бейкър с Петер Крудер, Ал-Шид, Antipop Consortium в диска. Многоликият музикален свят, в който се движат, черпи вдъхновение както от африканските корени на тангото и аржентинския фолклор, така и от градската атмосфера на съвременен Буенос Айрес с неговата меланхолия, красиви жени и вечно живото танго. Но техният свят не е само музикален, защото вторият диск предлага освен новото парче на Готан Проджект и 10-минутен видео материал. Той е дело на Приша Лобджой, която следва неотлъчно групата от началото на нейното съществуване, и представя нейната визия за тангото - чувствено и без клишета. Inspiracion/Espiracion доразказва красивата приказка за тангото на Готан Проджект.
Various
FreedomJazzDance
Smd Schema, 2004
ню джаз
****
Япония и Италия вече без колебание могат да бъдат обявени за лидери, що се отнася до денсфлор джаза. Перфектно доказателство за италианския принос в тази музика е и тази компилация на Schema Records. Албумът е изключително подходящ като интродукция на младата ню джаз аудитория в дълбоките води на джаза. В тази колекция Schema са включили неиздавани до момента парчета, между които и на легендите Никола Конте и Джерардо Фризина. Повечето от композициите до момента съществуваха само и единствено под формата на сингли и едва сега достигат до по-широка публика. Стилово работите са ориентирани към латино, ню боса, лаундж звучене, но като цяло всички са потопени в контекста на един здрав и съвсем неподправен джази груув. Измежду работите, включени тук, ще открием This Is What You Are на Was A Bee, Blueprint от Five Corners Quintet, Nefertiti на Никола Конте, Oriental Smile на Паоло Федрини и Марко Бианчи, Ordinary Night на Cabaret Noir, Speak Low на Big Bang, Please Don't Leave на Паоло Федрини, Struck On Jazz на Doctor Abstract, Gica's Dance на Фризина, и New Standards на Никола Конте и Джанлука Петрела. Компилацията е много по-джази от изданията на Verve - Re: Jazz/ReMix и съвсем спокойно може да служи за референта на потенциалните продуценти и фенове на стила.
Intuit
Intuit
Compost Records, 2004
ню джаз
****
Напоследък благодарение на работата на лейбъли като мюнхенския Compost музиката на 70-те не само възвърна славата си, но и придоби нов блясък. За своя дебют Томас Браун и Тил Мараньоли отиват една крачка напред и решават да използват не само музиката, но и хората, които някога я създадоха. Резултатът е фойерверк от фънк, афробийт, соул и боса а участници в проекта са соул легендата Енди Бей, джаз вокалистката Сесил Върни, корнетистът Гери Бейрън, Рей Обиедо (китара) и без съмнение класиците на бразилския фюжън Флора Пурим и Аирто Морейра. Въпреки странното усещане, че вече някъде сме чували тези композиции, практически с изключение на великолепния кавър на Western Sunrise, брилянтно интерпретиран от Енди Бей, всички парчета са авторски. Албумът е много повече от поглед назад и в никакъв случай не звучи като колекция от ретро клишета, напротив, това е истинска музика извън времето изпълнена с искреност, вдъхновение, много енергия и любов.
Prince
Musicology
NPG/ Sony, 2004
поп
****
„След него музиката никога повече няма да е същата” - думите са на Лучано Павароти и са предназначени за Принс. С този албум, чиято премиера беше в началото на лятото, Принс Роджър Sexy Motherfucker Нелсън доказа, че горният цитат си е съвсем на място. И все пак усещането, че човекът Formerly Known As Prince задълго ни бе оставил (въпреки върволицата от албуми: Emancipation, 1996; New Power Soul, 1998; One Nite Alone, 2002 и N.E.W.S, 2003), не ни напускаше. Вероятната причина за това и тази поредица от набързо издадени албуми беше конфликтът с Warner. А и как да забравим избръснатата на главата му думичка Slave? От тази година робът на Warner е свободен и отново се казва така, както винаги е бил популярен - Принс. Този път обаче продуцент и издател е NPG (да се чете New Power Generation) а Columbia Records (Sony) получи единствено права за глобално разпространение. С новия си албум музикантът ни предлага класическия LP формат за времетраене с поместени в него 12 парчета. Албумът се открива с едноименното фънки-грууви парче. Следват хитове като вече успялото да стане скандално Cinnamon girl (в края на клипа млада тийнейджърка се самовзривява на летището) и напомнящите ни онези полубалади на Принс от 80-те Illusion, coma, pimp & circumstance или Life ’o’ the party. Тук може да открием и някои не толкова вдъхновяващи парчета (What du u want me 2 do?, The marrying kind, Reflection), но без съмнение това е едно отлично ново начало, защото иначе какво би бил големият „мюзикбиз” без неговия малък принц?