В сряда в зала “България” Максим Рисанов заедно с Младежкия оркестър на Класик ФМ ще изпълни премиерно Концерт за виола и струнни на Добринка Табакова. Това е вторият концерт от нашумелия цикъл “Концертмайсторите”. "Отворена към всякакви експерименти, Добринка Табакова е сред най-талантливите и напредничави млади творци в света“, е мнението на Рисанов - виолистът от група “Лауреат” на цигуларя Васко Василев.

Младата българка е автор на химна “Възхвала” по библейски текст за златния юбилей на английската кралица. През юли преди две години лондонският елит аплодира Доб в препълнената катедрала "Сейнт Пол". Творбата е избрана от жури сред много други, обявена е за национална ценност и е записана на компактдиск от Hyperion в “Колекцията от английски химни”. Музиката е едновременно тържествена и интимна, съобразена с акустиката на катедралата. Добринка е носител на престижната наградата “Лютославски” за композиция на "Гилдхол скул". С наградената творба “Във фокус” участва в Международния фестивал по композиция на Парижката консерватория. Някои специалисти виждат в нейните произведения продължение на стила на Яначек.

Родени сте в Пловдив преди 24 години в семейство на доктори и научни работници, но слушането на класическа музика е било част от ежедневието ти като дете. Кога започнахте сериозни занимания по композиция?

Mузиката ме караше да се чувствам по-голяма. На 7-годишна възраст започнах да свиря на пиано, по собствена инициатива, при Даниела Костова. Взимах уроци по солфеж и от самото начало започнах да импровизирам. Композицията стана реална възможност, след като се преместих в Лондон. Предложиха ми място в Junior Department на Кралската музикална академия. По-късно учих и дирижиране. То е логическа стъпка след композицията и е най-всеобхватната изпълнителска дейност в музиката според мен. Може би фактът, че се развивам като композитор във Великобритания, ме поставя в по-либерална атмосфера. Не съм се чувствала дискриминирана като жена композитор, въпреки че винаги е имало повече мъже в класовете в консерваториите.

Какво влияние оказаха преподавателите върху професионалното ви оформяне?

Саймън Брейнбридж, Робърт Сакстън, Еднрю Шулц, Даяна Бърел и Кейли са влиятелни английски композитори и преди всичко съм им благодарна за това, че ме запознаха с огромен репертоар и в много случаи добавиха също лични спомени от големите композитори на XX век. Така се стекоха обстоятелствата, че не съм учила при един и същ учител повече от година, максимум две и това ми даде шанса да опитам различни стилове на преподаване, както и професионални мнения и на жени, и на мъже.

Какво е мястото на фолклорните цитати според съвременното разбиране за композиция на фона на етно вълната, заляла различни жанрове и стилове?

Фолклорът е константа, която едва ли ще се промени бързо и рязко. Същото се отнася за старата музика, средновековните песни или класическия репертоар. Това, че фолклорът все още вълнува и инспирира хората, не е нещо ново, но не е и отминаваща мода.

Как определяте стила, в който композирате?

Най-точният израз, с който бих определила музиката, която пиша и бих искала да пиша, е “достъпна, но не опростена”. Открих, че музиката ми привлича както любители на класическа музика, така и нови слушатели, защото те чуват един познат музикален език с нови акценти.

Кои са предпочитаните от вас жанрове?

Аз съм на пълна антидиета в музикалния си вкус. Слушам абсолютно всички видове музика - от фолклора на племена в Бразилия до “конкретна музика” на Шефер, от Дюк Елингтън до Бьорк. Ако трябва да изброя някои класически композитори, чиято музика мога да слушам с часове, някои от първите имена са на Бах, Вивалди, Равел, Шостакович. От съвременните композитори предпочитам Нанкаров, с неговите джаз-механични ритми. Също много от композиторите, с които ни запознава Гидон Кремер в дисковете си с Kremerata като Канчели и Десятников, също португалско Fado и джаз импровизациите на Кийт Джарет.

Как виждате бъдещето на т.нар. сериозна музика?

Бъдещето на сериозната музика е розово според мен! Сливането между стиловете ще доведе до по-голям интерес към традиционните жанрове. Бих посочила Жак Лусие като пример. С джазирането на творби от Бах слушателите може да се заинтересуват как звучи музиката в оригинал.

Какъв е съвременният слушател? От какво послание се нуждае той?

Винаги да се търси новото! Миналата година бях поканена в Бремен от немска дизайнерка да работим заедно над камерна опера. Резултатът беше представен на мултимедийна конференция, където по-голямата част от публиката бяха млади студенти и професионалисти - website дизайнери, компютърни художници, дизайнери на нова техника. Операта беше класическа - имаше живи изпълнители и певица, добра постановка и костюми, но беше допълнена с много нови мултимедийни компоненти. Имаше голям интерес към проекта и залата беше пълна.