Ако в Америка се появи някой и обяви, че е изпратен от Провидението да управлява страната, той ще бъде затворен в психиатрична клиника с много яки дувари. Защото американецът уважава както себе си, така и институциите си. За него държавният глава е символ на нацията. Затова тъкмо образите на президентите красят щатските банкноти, ликовете им се превръщат в символи на един от знаците на държавността - долара.

За отношението на обществото към периодично сменящите се стопани на Белия дом бая е допринесло и киното. Не случайно един от най-популярните американски ръководители, Роналд Рейгън, бе холивудски актьор (чиито качества в. “Правда” така и недооцени навремето). Стотици са филмите, посветени на първите президенти (бащите на американската демокрация), сред които се открояват фигурите на Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн. Един от тях е класическият “Младият мистър Линкълн” (1939) на Джон Форд, в който образът на “кръстника” на творбата е превъплатен от младия тогава Хенри Фонда.

Ала като че ли най-яркият летописец на екранната президентска сага се оказа Оливър Стоун, който през 90-те режисира “JFK-Кенеди” и “Никсън”. Засне ги с епичен замах, но и с внимателно (дори педантично) взиране в детайлите. С помощта на архивен документален материал Стоун реконструира със следователска прецизност убийството на легендата Кенеди - едно от най-потресаващите събития на ХХ век. Във втория филм творецът не спести на 37-ия президент на Щатите нито връзките му с ЦРУ и ФБР, нито “лъкатушещото” му отношение към Китай и Куба, нито аферата “Уотъргейт”... За успеха на двете заглавия допринесоха и великолепните изпълнения на Кевин Костнър и Антъни Хопкинс.

Щатските кинаджии не прощават гафовете, издънките и уотъргейтовете на своите първи мъже, но пък и никога не забравят, че и президентите са хора. Пример за това е образът, който изгражда през 1995 в “Американски президент” на Роб Райнър актьорът Майкъл Дъглас. Неговият Андрю Шепърд е честен политик, отговорен държавник, грижовен баща на своя велик народ... Истински президент, при това - влюбен! Едно от достойнствата на филма е, че дава чудесна възможност да се надникне в Белия дом.

Веднага след него (като доказателство, че поредната кандидат-президентска кампания набира скорост) се появиха няколко заглавия-апологети на демократичната институция. В “Денят на независимостта” на Роланд Емерих президентът (Бил Пулман) спасява не само САЩ, но и планетата от извънземни агресори. Космосът и президентството си подават ръка и в “Контакт” на Робърт Земекис, където се появи даже Бил Клинтън (играещ сам себе си).

Но чутовните подвизи на споменатите херои бледнеят пред самоотвержените дела на героя на Харисън Форд в “Еър Форс 1” на Волфганг Петерсен. “Кръстник” на този вихрен “авиоекшън” пък е специалният самолет на американския президент.

Темата за конспирациите в дома на държавния глава нищят “Абсолютна власт” на и с Клинт Истууд (тук ролята на президента е поверена на Джийн Хекман), “Убийство 1600” (закачка с адреса на Белия дом - Вашингтон, “Пенсилвания авеню” № 1600), чийто сюжет най-нахално подхвърля трупа направо в къщата на щатския президент, “Заговор в сянка” на Джордж Пан Косматос...

На политиката и нравите в нея обаче може да се погледне и под друг, “смешен” ъгъл. Тъкмо това прави Питър Сигал в комедията “Братя американци”. Този път президентите (макар и бивши) са двама - републиканец и демократ (Джак Лемън и Дан Акройд).

С “Джаки” (за Жаклин Кенеди) и донякъде с “Дейв” на Айвън Райтман в Холивуд подхванаха темата за мястото и ролята на първата дама в обществения живот на страната. От този тип е и “Да охраняваш Тес” на Дейвид Мики Евънс, разказващ добронамерено и с чувство за хумор за проблемите, които създава на бодигардовете президеншата. След първата дама дойде ред на “Първото дете” (за сина на президента - също филм на Евънс) и “Първата дъщеря” - излязъл преди броени дни под режисурата на Форест Уитакър.

На кандидат за “пръв мъж” се прави и Джон Траволта в “Първични цветове” на Майк Никълс. Всъщност справянето с тази роля се оказа пробен камък за много актьори. А и трамплин, от който отскочиха коджа мегазвезди. Това красноречиво говори за отношението на публиката и продуцентите към образа на американския президент. Който, макар и целулоиден, трябва да бъде като всичко друго, произведено в Америка.