На Киномания 2004 режисьорката Златина Русева показа най-новия си документален филм "Виртуозите". Той разказва за български и ромски музиканти, избрани да участват в престижен концерт, организиран от белгийската фондация "Йехуди Менухин". Камерата проследява подготовката на самоуките майстори и препятствията по пътя им към Европа.

Златина Русева е добре позната сред кинематографистите у нас, но е по-известна в чужбина. “Когато тръгнеш отново в живота си, както аз през 1986 г. - бегълка , без стотинка в джоба, с едно сакче дрехи, си непрекъснато на вятъра, на течението. Трябва постоянно да се бориш за доказването си - започна разказа си тя. - Първото нещо, което ми казаха в Белгия, е да забравя за киното. Абсурд! Чужденка, не съм завършила там. Всички условия бяха против мен. А филмът ми “Век или ден” имаше вече няколко международни награди от Испания, Германия, Полша. Две години ми трябваха, преди да успея да пробия с първия си сценарий. Писах един, втори, трети, пети. Друг пък преработвах 6-7 пъти, докато го приемат. Винаги ми е бил интересен човекът в екстремни ситуации. Загиваш или се мобилизираш и търсиш решения. Успяват хората, които запазват оптимистичното си чувство", казва Русева, която непрекъснато пътува.

Сблъсквала се е с гражданска война, природни бедствия, епидемии, глад. “Когато подготвяхме филма “Лов на вълци”, посветен на Висоцки, двама от героите бяха минали през всичко - концлагери и какво ли не. Обиколихме Сибир, срещнахме хора, които през целия живот не са имали право да кажат кои са, защото идват от секретните зони.” Режисьорката казва, че никога не планира какво ще прави. "Често мога да си спестя нерви, напрежение и въпреки това се впускам. Както беше с “Черната тетрадка на Зинаида Гипиус”. Много, много труден за правене филм. Но си беше чувство за мисия, за дълг към времето. Изведнъж оставих всичко, зарових се в архивите - две години! Същото беше донякъде и с филма ми за музикантите. Отвсякъде получавах съвети: недей, няма да мине в момента такъв сценарий - на подобна тематика в Белгия се правеха още два филма - оказа се, че точно това беше сценарият, който мина."

Отговорът на Златина Русева защо е избрала тъкмо тези герои, когато има толкова много други добри и интересни музиканти, гласи: "Моето усещане беше, че ако сега не заснемем точно тези хора, не ги изведем, не кажем колко са страхотни, готини, много от тях ще престанат да свирят народна музика. Ще се отдадат на чалгата." Другият й мотив - "Иска ми се да се похвалим, за нас винаги да се говори хубаво. Музиканти като Младен Малаков, Георги Янев, Матьо Добрев са хора, които светът не познава. На Запад знаят за “Мистерията на българските гласове” или пък са чували тесен кръг изпълнители - използват български мотиви в някои композиции, но толкоз. Нашата музика и култура трябва да се популяризират. Имам слабост към тяхната музика. Може би си е грешка на младостта. Но навремето страшно обичах Пейо Бодаков, Чинчари, това е цялата ми младост. Като бяхме студенти, Унгарският ресторант се затваряше, а те продължаваха да свирят за нас. Сега, когато се върна в България, имам усещането, че нещо е изчезнало. Затова за герои избрах хората, които правят празника. Провокира ме и фактът, че тези музиканти, повечето роми като Младен, Матьо, свирят чиста, прекрасна българска музика. Защитават я, учудват ни се: по заведенията искат само циганско! Стана ми смешно - циганинът го боли, че нашата българска музика изчезва и се превръща в нещо пошло, посредствено.”

За Златина Русева "Виртуозите" е огромно изпитание. Непрекъснато е на ръба, отнема й много време - подготовката започва в началото на 2002 г. Фондацията “Йехуди Менухин” харесва музикантите... но няма бюджет за снимките - никой не подкрепя начинанието. Голяма част от разходите се поемат от филмовата къща “Добра и лоша новина” в Брюксел: пътуване, работа с музикантите, снимки, изпълнителите нямат и костюми, за да излязат на сцената. Филмът тръгва наопаки - най-напред го снимат, след това кандидатстват за субсидии. “Съвсем неочаквано банка "Дексия" в Люксембург подкрепи амбицията ни. Повярваха в българските таланти. Нямам субсидиране от България. Това ми създава сериозни проблеми в Белгия - не могат да поемат всичко. Целият снимачен екип беше български, снимките се правеха тук, героите са българи. Принципно всяка страна си се грижи за разходите. За първи път с включването на Филмовия център получих някакво рамо.”

На галаконцерта на фондацията “Йехуди Менухин” в Белгия нашите изпълнители се срещат с друг виртуоз от световна величина - цигуларя Жил Апап. “Той малко познаваше българската музика, но силно се впечатли от магията им и енергията, която излъчват при музициране, разказва режисьорката и допълва: Макар да бяха стъписани в началото, момчетата бързо се окопитиха. Започнаха да си подават фрази, да си отговарят, изведнъж - импровизация и изпъкнаха. А там имаше страшно обиграни сценично хора. И виждаш как изисканата публика се заслушва, сменя отегчената си физиономия, намагнетиризира се. Някаква енергия потече в залата. Имаше страхотни ръкопляскания. Жил Апап, както е звезда, усетил магнетизма на изпълнението, даже засвири нашите ритми и каза, че ще му е интересно да дойде в България.”

Като "Виртуозите" героите на документалното кино според режисьорката често са хора, каквито автор не може да измисли и каквито няма в игралното кино. "За съжаление все по-трудно се прави такова документално кино. Върви се към елементаризиране, бъбривост, обяснителност. Търся повече драматургия, сюжетно развитие на героите. Обичам неочакваните моменти. Лягам и ставам сутрин с толкова образи и съдби, спомням си лицата им… Това е нещото, което ме задържа в документалното кино", казва Златина Русева.