Меломан
Ariola/BMG, 2003
фламенко нуево
****(*)
В последните няколко месеца трима големи китаристи издадоха своите дългоочаквани албуми - Пако де Лусия, Томатито и Висенте Амиго. И тримата се обърнаха към корените на фламенкото и направиха по-скоро традиционни албуми с акцент върху канте фламенко. Но ако първите двама канят неколцина певци и музиканти за отделните палос, кордовският китарист Висенте Амиго пресича пътя си с този на отколешния си приятел Ел Пеле и създава един албум мечта. Canto е прегръдка на двама стари другари, които се познават, обичат се и винаги са искали да запишат нещо заедно, но просто са изчаквали точното време и своята зрялост. Работили дълги години заедно, Амиго и Ел Пеле се разбират и си вярват безрезервно и това проличава в музиката им. Забележителното в Canto е не само оригиналното звучене на китарата на Амиго и разтърсващият глас на Ел Пеле - локално известен и дълбоко почитан кантаор, но недооценен в международен план - но и изключително емоционалните авторски пиеси. С Canto, Los Amantes, Enamorao и Llamale Amor Висенте Амиго показва по неоспорим начин, че освен талантлив композитор и китарист е и дълбоко лиричен поет. В диска преобладават ритмични палос - bulerias, rumbas, alegrias, tangos, дори sevillanas. Но истинската, силна емоция на канте хондо връхлита слушателя с Rincon de los amargos и Acontecio, в които двамата си партнират с разбиране и любов. В някои от пиесите участва и певицата Ла Суси, както и музикантите Кристобал Агромонте - саксофон, Антонио Рамос - бас, Педро Барсело - ударни, и Пакито Гонсалес - перкусия. Изискан, задушевен, разтърсващо емоционален е албумът-откровение на Висенте Амиго и Ел Пеле.
Konono N°1
Crammed Discs/"Дюкян меломан", 2004
aфро-лоутек
****
Групата Konono N°1 е основана преди повече от 25 години и сегашното издание на белгийците от Crammed е безкрайно закъсняло, като вината за това, разбира се, че не е в самите музиканти. Широката публика дълго време робуваше на стереотипа, че музиката от черния континент задължително е акустична, артистите са голи до кръста и задължително дегизирани в полички от рафия, а използването на електричеството в изпълненията е абсолютно табу, неподлежащо на преоценка. Времената обаче се менят, менят се и музикалните вкусове и никак не е случайно, че продуцент на този албум става човек, притежаващ един наистина различен поглед върху съвременната музика. Винсент Кенис е известен с това, че работи с доста от най-продаваните изпълнители на Crammed, като например Zap Mama, Taraf de Haidouks и Kocani Orkestar, а също така играе ключова роля в много от електронните проекти на лейбъла. Това, което ще чуем тук, е една различно звучаща африканска музика изпълнена с помощта на електрически усилени ликембе (инструмент, от който се извлича звук благодарение на вибрациите на метални пластинки, монтирани върху дървена резонаторна кутия). Тук има три ликембе: бас, баритон и тенор, а техническият райдер на групата е допълнен от ръчно изработени микрофони с дървен корпус и монтирани в тях магнити, а също и перкусии, всичко това извлечено от някое разпаднало се от старост пежо. Звукът, както може би вече сами подозирате, е усилен с класически мегафони. Резултатът от тази лоутек инсталация са странни, силно дистортнати мелодии, произведени от метално звучащи ликембе, вокали, сякаш записани през телефонна слушалка, и една изпълнена с енергия и ритъм музика, която е способна завинаги да промени представата ни за музиката от един наистина непознат континент.
Abdullah Ibrahim
A Celebration
Smd/Enja/"Дюкян меломан" 2004
джаз
****
На 34-годишна възраст един вече доста известен южноафрикански мултиинструменталист и композитор приема исляма и днес го познаваме като Абдулла Ибрахим. Роден през 1934 г. като Адолф Йохан Бранд, той бързо е прекръстен на Долар Бранд заради способността си да похарчи и последните си пари за плочи с джаз. През 1959 основава най-прочутата южноафриканска джаз формация - The Jazz Epistle, малко по-късно участва и в първия джаз фестивал в ЮАР и през 1062 емигрира в Швейцария заради все по-влошаващия се режим на репресии в страната. Оттук нататък кариерата на Абдулла Ибрахим е документирана от един немски лейбъл - Enja Records. Днес той е считан за един от най-значимите представители на джаза на своя континент и този юбилеен албум успява по един много сполучлив начин да рефлектира този факт. Много от композициите, включени тук, са построени около африкански традиционни мелодии и ритми: ще чуем изпълнени от Джони Кумало зулу песни в Siya hamba namhlanje или пък мелодичния рефрен на саксофона в Mannenberg revisited. Други върхове от музикалната кариера на Абдулла Ибрахим, включени в best-of-компилацията, са госпел звучащата The mountain, елегичната Mindif - част от African Suite, и не на последно място, изненадващо чувствения ремикс Calypso minor (Remixed), попаднал тук от посветения на творчеството на композитора DJ проект Re:Brahim. Селекцията в това издание е не само репрезентативна за творчеството на един от най-големите музиканти в джаза, но и истински вдъхновяваща!