Симон Варсано подари фотоизложба на "Сфумато"
Варсано харесва всичките си 33 снимки в изложбата и е убеден, че те ще доставят удоволствие на зрителите. Повечето са черно-бели, само една част са направени с дигитална техника. Актьорите, които е заснел, не били капризни и авторът смята, че творбите в изложбата са резултат от работата на всички в "Сфумато". "Ако успея да направя една снимка така, че да се слея с този, когото снимам, и да извадя от него това, което носи у себе си, тогава снимката става различна от другите. Винаги съм искал да правя честни снимки. Точно това се получи с актьорите от "Сфумато", с които съм приятел", разказа Симон. Критиците го наричат изтънчен и модерен портретист, но той отказва да разсъждава над това определение: "Кой каквото иска да казва за мен, не ме интересува. Искам само да правя хубави снимки, които да вълнуват хората, да има емоции в тях. Това е много трудно и все по-малко работи си харесвам." Варсано работи като фотограф в "Пирогов" и преди години показа изложбата си "Медицинска фотография". Според него работата му с болните го е научила да харесва документалната снимка. "Мисля, че най-хубавото във фотографията е нейната документалност и аз винаги я търся", признава Варсано, който чете поезия в днешното непоетично време, но не гледа телевизия, защото тя нищо не му дава. По думите му това не означава, че е загубил интерес към човечеството, което става все по-лошо. Той е щастлив, че работи в театъра и киното защото там режисьорите правят приказки и поставят или снимат велики автори като Достоевски и Булгаков, които са любимите му писатели от руската литература, а "Майстора и Маргарита" е романът, който обожава.
Симон Варсано не би направил изложбата, ако не е била помощта на Обществото на евреите в България "Шалом" и OTORAM, които са му помогнали снимките му да са направени естетски.
Изложбата ще бъде показана и в Париж през декември по време на гастрола на "Сфумато". "През цялото време на съществуването на театралната ни работилница ни съпътстваше фотографът Симон Варсано. Засмяното му око преглъщаше сълзи и възторзи, нашия живот. Ден подир ден, през тъмното на антрактите и финалните завеси Симон ни обезсмъртяваше, наблюдавайки ни и сега гледайки фотосите от изложбата, ги караме да съществуват. Благодарни сме му", каза Иван Добчев, режисьор и създател на "Сфумато".