Меломан
Ariola/BMG, 2003
болеро/фламенко нуево
****(*)
Необичайно на пръв поглед съчетание - кубинско болеро и фламенко. Но не и когато зад него стоят ветеранът пианист Бебо Валдес, фламенко певецът Диего ел Сигала и световноизвестният режисьор Фернандо Труеба. Тогава странната фузия се превръща във вълшебно хубава, необикновена музика. Началото на този оригинален проект е сложено по време на снимките на филма на Труеба Calle 54, посветен на латино джаза. Тогава Диего ел Сигала чува изпълнението на Lagrimas negras на Чучо и Бебо Валдес. Разчувстван до сълзи, той решава, че иска да изпее тази песен под акомпанимента на Бебо Валдес. Така се заражда идеята за създаване на съвместен албум и отчасти инициатор и горещ неин поддръжник става режисьорът. С негова подкрепа дискът е записан на един дъх. От една страна стоят болерата, от друга - фламенкото, два свята, които гледат един към друг и се допълват взаимно. Вечните песни като Lagrimas negras и Veinte anos дълбоко разчувстват и най-закоравялото сърце, а от устата на Диего извират като жива вода, балсам за душата.
--------------------------------
Bluba Lu
Re:Verb
Bluba Lu Records, 2004
ню джаз
***(*)
Записан почти изцяло нощем, в домашното студио на фронтмена на групата Димитър Паскалев, Re:Verb е албум, инспириран от граничните състояния, в които се намира съвременната музика - импровизирана и композирана, сглобена от семпли и електронно генериран бийт и акустична, абстрактна и конкретна. Когато се говори за Bluba Lu като част от българския музикален ландшафт, мнозина използват думички като некомерсиални и ъндърграунд, но всъщност не е ли това състоянието на истинската българска музика изобщо? Ако поставим музикантите в глобалния клубен контекст (както впрочем това се случи с две техни композиции: Tonight и Mare, от албума MOOGaMOOD, включени в компилацията EARTH07 на LTJ Bukem), нещата с лекота заемат местата си и пред нас всъщност е един съвсем комерсиален (в най-добрия смисъл на думата) дафт джаз проект, гарниран с ембиънт, малко уърлд и една щипка минимъл. За съжаление лепкавата българска действителност държи Bluba Lu здраво на родна земя и я лишава от полагащия й се търговски успех. В албума се мярка сянката на Майлс, събудена от тромпета на Венцислав Благоев (съавтор на някои от композициите), но като че ли най-силно влияние върху звученето е оказала музиката на Foltin и когато слушаме парчета като Slider, просто няма как да не се досетим за Archimed от едноименния албум на македонската формация. Композициите са потопени в електронни текстури от ембиънт, акустични перкусии, откъслечни китарни рифове, прокрадващи се мелодии и шепнещи гласове. Албумът е предназначен за слушане през нощта - защо ли? Ще разберете някоя вечер, след като чуете и последното парче.
------------------
Us3
Questions
US3.com, 2004
денсфлор джаз
**(*)
Този факт просто няма как да не бъде отбелязан - групата дължи популярността си на едно-единствено парче: Cantaloop (Flip Fantasia) - една хип-хоп ревизирана версия на композицията на Хърби Хенкок Cantaloupe Island. През 90-те просто нямаше радиостанция, която да не го е пускала, а родният „Хоризонт” все още използва част от него като джингъл. За мнозина музиканти от кариерата това би било достатъчно за осигуряване на безгрижни старини, но в случая, както се казва- шило в торба не стои, и в ръцете ни е вече четвъртият самостоятелен албум на Us3. Questions неизбежно поставя пред нас един въпрос и той е: дали от повтарянето на мантрата „джазфънкрапхипхоп” нещо, което не е добро, започва да ни харесва? Сякаш това са си мислили и създателите на албума. У нас обаче остава усещането за самодоволна себедостатъчност. Музиката не съдържа нищо ново (а освен нищото и две нови версии на Cantaloop: 2004: Soul Mix и 2004: Bossa Mix). Всъщност не сме съвсем прави - ако има някаква заслуга този албум, то това е фактът, че в него блестят две-три нови звезди. На първо място от гостите без съмнение е Мфо Скийф, дъщеря на може би най-популярния южноафрикански вокалист Сифо Мабузе, работила с музиканти от ранга на Мириям Макеба, Беки Мселеку и британската ърбън сензация Miss Dynamite. Тук тя е съавтор на някои от композициите, а деликатният й глас придава на хип-хоп фънк съдържанието наистина свежо звучене. Другото име е на родения в Бруклин Реджи Уайнс - актьор и част от нюйоркското рап-крю LIB. Заслужава да се отбележи и афробийт приносът на нигериеца Феми Темоуо с неговите необичайни китарни и скат сола. Без съмнение албумът е професионално продуциран, но впечатление в него прави и една необичайно голяма дистанция между титуляри и гости, обединени сякаш под лозунга „да свършим работа и после кой откъдето е”. Questions трудно защитава претенциите за нещо ново и спокойно се вмества в рамките на ърбън мюзик - съвременна, но точно колкото да не дразни посетителите в някоя закусвалня.