Владимир Левчев: Може би ще се върна още наесен
---------------------------------------------
В: При всяко завръщане в България представяте нова стихосбирка. Това носталгия ли е?
- Идвам си през две години и появата на моя книга в България е напомняне, че продължавам да съм свързан с нея, че продължавам да пиша. Поколенията се сменят и старите неща се забравят.
В: Разкажете за новата си книга.
- В нея са събрани стари и нови стихотворения. Озаглавих я "Събрани сънища". Тя е книга за съня: като спонтанна творческа активност, за живота като сън и за съня като врата към... нещо друго. Част от новите стихове, които са писани в Америка, са мистични, а старите по-скоро бих определил като сюрреалистични - някои от тях са документални сънища, които съм си записвал. Стихосбирката е съвместен проект с художествения фотограф Симон Варсано. Той направи специално за "Събрани сънища" девет прекрасни снимки, след като беше прочел ръкописите.
В: Защо избрахте пейзажи за илюстрация към сънища?
- Защото според мен животът е един сън. Има и цветни сънища и те се запомнят най-добре. На корицата на книгата е фотография с дъга, която се римува с едно мое стихотворение. Това е мост към друга страна. Но в моста има и мистичен смисъл.
В: Какъв е той?
- Не знам точно какъв е, защото още не съм стигнал от другата страна на моста.
В: В Америка сънувате ли България?
- Сънувам я. В началото сънувах, че вървя по улица във Вашингтон, а като завия на ъгъла, се оказвам на софийска улица. Сега чувам гласове, те са гласове от миналото, далечни както географски, така и във времето. Имам много хубави спомени от България и затова я сънувам, е, имам и лоши, но те се забравят.
В: Как се чувствате като университетски преподавател в САЩ?
- Изморен. Заминах за Вашингтон на 37 години, сега съм на 47 и мисля, че на тази възраст е трудно човек да си смени националността. Имам идея да се върна в България. Между другото във Вашингтон има голяма българска колония. Много млади хора работят в престижни институции, но и те мислят за завръщане.
В: Това завръщане носталгично ли е?
- Може би носталгично, може би вече в България има възможности за реализация, за работа, която българите имат и там.
В: В момента добре ли ви е в България?
- Харесва ми. Знам, че е съвсем различно, когато живееш постоянно тук. Чувам оплаквания на близки и познати, чиито заплати са подобни на тия, които имахме преди 20 години, а цените са съвсем различни. С удоволствие забелязах, че младите хора се оправят доста добре. България е много симпатична, това е констатация не само на българи, които се завръщат тук , но и на чужденците . Неприятно ми е, че хората често са мрачни. Понякога ми е тъжно, когато виждам стари приятели, които са скарани помежду си. Понякога на политически теми. За мен шансът на страната е десните политически формации да се обединят за следващите парламентарни избори. Разбира се, това е мнение на човек, който не е запознат в детайли със ситуацията в страната и е на хиляди километри от нея.
В: България е много отворена към Америка. Във Вашингтон чува ли се нещо за нас?
- Чува се, не често, но се чува, и то с добро. Хубавото е, че имаме възможност да гравитираме към два центъра в света, които все повече се разграничават - Европа и Америка, а България е в добри отношения с тях, което е много хубаво. Според мен по света има любопитство към страната ни.
В: Какво пишете - стихове или проза?
- Написах един роман на английски с работно заглавие "2084". Нещо като оруеловска дистопия. В него описвам една мрачна картина на света, не през 2084 година, а негативите, които съществуват и сега.
В: Коя е най-негативната световна тенденция днес според романа?
- Ако мога да я синтезирам в едно изречение, ще напиша стихотворение, а не роман.
В: Кога ще се завърнете в родината?
Може още наесен, но не съм сигурен.